BGFlora.eu

 

Aconitum lamarkii Reichenb.

Aconitum lamarckii Reichenb., III. Aeon. (1825) t. 40, Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, I (1924) 444; A. rantinculifoliam Reichenb., Icon Fl. Germ. IV (1840) 18; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1924) 306; A. vulparia auct. non Reichenb., A. anthora auct. non L.; A. lycoctonum auct. non L. — Жълта caмакитка

Семейство: Ranunculaceae Juss.
Род: Aconitum L.
Вид: Acanitum lamarkii Reichenb.
Българско име: Жълта самакитка
Описание:

Многогодишни растения. Главният корен добре развит. Стъблото изправено или слабо възходящо, 60 - 140 см високо, кухо, ръбесто в основата, с редки власинки, към върха гъсто най-често кадифено влакнесто. Листата последователни, долните с дълги дръжки, горните приседнали, закръглени, широко или тясно дланевидно нарязани на 3 - 5 дяла; дяловете 10 - 20 мм широки, триделни, с къси, от долната страна по-гъсти власинки. Съцветията връхни, гроздовидни, понякога в основата слабо разклонени. Околоцветникът бледожълт, с къса дръжка. Прицветниците нарязани или линейни, по-дълги от цветните дръжки, понякога много едри. Шлемът 15 мм висок и 10 мм широк, конично цилиндричен, покрит с редки къси власинки или гол; основната линия на шлема почти права. Нектарниците разположени високо в шлема, завити охлювидно, с дълги, в основата леко разширени дръжки. Мехунките 3—4, 10 мм дълги и 5 мм широки, свободни или слабо сраснали в основата, голи. Семената кафяви, четиристенни, с тъпи ъгли.

Изменчивост

var. lamarckii. Растения 60 - 100см високи. Листата тясно нарязани; дяловете 10 - 15 мм широки. У нас не се среща.
var. wagneri (Deg.) Penev et Simeon., comb. n.; A. Wagneri Deg.', Osterr. Bot. Zeitschr. L. (1900) 242; A. Ranunculifolium var. Wagneri (Deg.) Stoj. et Stef., 1. c.; A. ranunculifolium subsp. stenotomum f. Wagneri (Deg.) Hayek, I. c. Растения 100 - 140 см високи. Листата широко нарязани; дяловете 15 - 20 мм широки. Разпространен.


Период на цъфтеж: Цъфти: VI—IX.


         Разпространение в България:

По каменисти и скалисти слънчеви склонове, край потоци, из горите и храсталаците. Североизточна България (Тутракан), Предбалкан, Стара пла­нина, Софийски район (Люлин пл.), Знеполски район (Конявека планина, Парамун, Руй), Витошки район (Витоша), Славянка, Пирин, Рила, Средна гора (Западна - Ихтиманско), Западни и Средни Родопи, от 650 до 2400 м надморска височина, като изключение по-ниско (107 м надморска височина - Тутракан). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Южна Европа.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

 

1. 2. 3

Aconitum lamarkii 1. Aconitum lamarkii 2. Aconitum lamarkii 3.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.