BGFlora.eu

 

Alliaria petiolata (M. B.) Cavara et Grande

1199. A. petiolata (M. B.) Cavara et Grande, Boll. Orto Bot. Univ. Napoli 111 (1913) 418; Arabis petiolata M.B., Fl. Taur.-Cauc. (1808); A officinalis Andrz. ex M. B., Fl. Tauf .-Cauc. Ill (1819) 445; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925) 411; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 1(1924) 492 — Лъжичина, чеснова трева

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Alliaria Scop.
Вид: Alliaria petiolata (M. B.) Cavara et Grande
Българско име: Лъжичина, чеснова трева

Описание:

Едно- до двегодишни растения.  Стъблата изправени, 20 - 100(120) см високи, обикновено неразклонени или само в горната част слабо разклонени, цилиндрични, ръбесто набраздени, облистени, синкавозелени, в горната част голи, в долната покрити разсеяно с неразклонени, дълги, тънки, разперени до наклонени надолу беле­зникави власинки. При разтриване цялото растение мирише на чесън. Листата тънки, най-често голи, само дръжките разсеяно влакнести, по-рядко долната повърхност на листата и особено жилките с редки дълги власинки. Приосновните и най-долните стъблови листа бъбрековидни или закръглено бъбрековидни, неравномерно вълнообразно тъпо назъбени до почти целокрайни, с дълги до 12 см дръжки; стъбловите листа с по-къси дръжки, триъгълно яйцевидни, често към върха дълго заострени, в основата най-често сърцевидни, неравномерно вълнообразно едро назъбени до слабо изрязани или грубо напилени; средните стъблови листа 5 - 17 см дълги и 4 - 15 см широки. Съцветията в началото гъсто щитовидни, по-късно при плодовете гроздовидно удължени, прости или разклонени, рехави, безлистни или с прицветници само при най-долните 1 - 3 цвята. Цветните дръжки тънки, голи, почти равни на чашката. Чашелистчетата 2,5 - 4 мм дълги, тясно яйцевидни, бледозелени, с тясна бяла ципеста ивица по края, често почти напълно белезникави. Венчелистчетата бели, продълговато обратно яйцевидни, към основата стеснени в къс нокът, 5 - 6 (8) мм дълги, почти двойно по-дълги от чашката. Тичинковите дръжки лентовидни, плоски. Дръжките на шушулките 4 - 6 (8) мм дълги, дебели почти колкото шушулката, косо отклонени от оста на съдветието. Шушулките (2)3 - 6(7) см дълги и 1,5 - 2,5(3) мм дебели, много пъти по-дълги от дръжките, четириръбести, слабо броеницоподобно прищъпнати, голи, коси, към върха насочени до почти изправени и успоредни на стъблото, на върха стеснени в 1 - 3 мм дълго стълбче. Капачетата твърди, сводообразно изпъкнали, към горния край заострени, със силно изпъкнала средна жилка и две по-слаби, анастомозиращи с нея и ръба, странични жилки. Семената едноредни, във всяко гнездо по 5 - 10, 3 - 4 мм дълги и 1,3 - 1,8 мм широки, продълговато цилиндрични до почти цилиндрични, в единия или в двата края често косо отрязани, в напречен пререз кръгли, чернокафяви, грапави, с изпъкнали надлъжни бръчки.

Изменчивост

f. petiolata. Средните стъблови листа най-много до 10 см дълги и 8 см широки. Разпространено.
f. grandifolia Bolzon, Nuovo Gior. Bot. Ital. XX (1913) 327. Средните стъблови листа 12 - 17 см дълги и 10 - 15 см широки. Североизточна България (с. Върбица—Шуменско).

Стопанско значение. Семената съдържат 27 - 28% тлъсто изсъхващо масло, годно за технически цели и 0,51 - 0,96% алилово етерично масло. Листата и корените съдържат гликозида синигрин, от който се образува алилово масло с миризма на чесън. Използува се за подправка вместо чесън. В народната медицина листата и семената се употребяват като диуретично, антихелминтно и откашлювателно средство.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.

Разпространение в България: Из горите в окрайнините на сенчести горски поляни, край горски пътеки, долове и влажни каменливи склонове, сенчести храсталаци, предимно в планините на глинесто-песъчлива почва, но също и в равнините, из полето, край огради, живи плетове и изоставени градини. Разпространено, до 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (на север до 68°), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия, Северна Африка. Пренесено в Северна Америка.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1070)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.