BGFlora.eu

 

Allium melanantherum Panč.

A. melanantherum Panč. Elem. Fl. Bulg. (1883) 61; Vel. Fl. Bulg. (1891) 561; Hayek Prodr. FL Penins, Balc. Ill (1933) 47 — Чернотичинков лук

Семейство: Liliaceae Hall.
Род: Allium L.
Вид: Allium melanantherum Panč.
Българско име: Чернотичинков лук

Описание:

Многогодишно растение. Луковицата яйцевидна, проста, с ципести, почти черни външни об­вивки, неясно разнищени на успоредни влакна. Стъблото тънко, цилиндрично, право или леко извито, от 20 до 40 см високо, до средата облистено и малко по-дълго от листата; Листата тясно линейни, 1 - 1,5 мм широки, по краищата дребно напилени, отгоре с жлеб, отдолу с изпъкнали ръбове. Обвивката на съцветието ципеста, двуделна. Дяловете в основата широко яйцевидно мехуресто издути, с 5 - 7 жилки, а в горната си част изведнъж изтънени в късо. носче. Съцветието многоцветно, рехаво, с многобройни яйцевидни луковички между цветовете. Цветните дръжки почти еднакви помежду си, еднакво дълги с околоцветника или два пъти по-дълги. Околоцветникът цилиндричен, 7 - 10 см дълъг, с продълговати, линейни, тъпи, бледорозови листчета с тъмночервена жилка по изпъкналия гръбен ръб. Тичинките много по-къси от околоцветника. Тичинковите дръжки шиловидни. Прашниците елиптични, оловносиви до черни. Яйчникът продълговат. Стълбчето на плодника остава скрито в околоцветника. Плодната кутийка тристенна, на върха вдлъбната. Семената тъмносиви.

Изменчивост:

var. melanantherum; var typicum Stoj. Стоянов и Стефанов Фл. на Бълг. изд. 3 (1948) 242. Обвивните листа на съцветието в основата си мехурести и после стеснени в тънко продължение, не надминават или слабо надминават съцветието. Във високопланинския пояс (1600 - 2300 м. надморска височина) на Витоша и Рила. Образува преходи към var. longispatum Stoj. Стоянов и Стефанов Фл. на Бълг. изд.З (1948) 243. Обвивните листчета при основата си сравнително слабо разширени и значително по-дълги от съцветието. В предпланинския и долния планински пояс (900 - 1500 м надморска височина). Средна Стара планина, Самоковско поле, Верила, Пирин, Славянка, Западните и Средните Родопи.

Период на цъфтеж: Цъфти: VII—VIII.

         Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

      Общо разпространение: България и Македония. Ендемит за Балканския полуостров.

Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Народна Република България”, том  II, БАН, София, (1964 )

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.