BGFlora.eu

 

Arabis turrita L.

1269(6). A. turrita L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 665; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 403 — Дългоплодна гъшарка

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Arabis L.
Вид: Arabis turrita L.
Българско име: Дългоплодна гъшарка

Описание:

Двегодишно до многогодишно растение.  Коренът разклонен, c къси, хоризонтални или приповдигащи се издънки, от които излизат стерилни розетки и едно или повече цветоносни стъбла. Стъблата изправени, (20) 30 - 70 (90) см високи, прости или в горната част разклонени, гъсто облистени, покрити с разклонени и неразклонени власинки, в долната част понякога червено виолетови. Листата гъсто покрити с къси звездовидни власинки. Приосновните листа събрани в рехава розетка, елиптични, продълговато яйцевидни или обратно яйцевидни, неравномерно изрязани или назъбени, към основата стеснени в дълга дръжка, от долната страна понякога синьо  виолетови; стъбловите многобройни, 3 - 10 (12) см дълги и 1 - 4 см широки, последователни, приседнали, продълговати, елиптични или ланцетни, неравномерно назъбени, тъпи, в основата сърцевидни, със закръглени, обхващащи стъблото ушички. Съцветията в началото щитовидни, гъсти, при плодовете силно гроздовидно удължени. Цветните дръжки 3 - 5 мм дълги, по-къси от цветовете, изправено отклонени, звездовидно влакнести или почти голи. . Цветовете многобройни, долните с прицветни листа. Чашелистчетата 3 - 4 (5) мм дълги, изправени, продълговато яйцевидни до тясно ланцетни, с бяла ципеста ивица по края, голи или с оскъдни звездовидни власинки, външните почти без разширение в основата. Венчелистчетата 6 - 8 (9) мм дълги, два пъти гю-дълги от чашката, обратно ланцетно клиновидни, със закръглена и малко отклонена петурка, зеленикаво жълти. Тичинките 5 - 6 мм дълги. Прашниците към основата слабо разширени. Дръжките на шушулките (3) 4- 7 (10) мм дълги, изправени и прилепнали към оста на съцветието. Шушулките 8 - 12 (15) см дълги и 2 - 2,7 мм широки, линейни, сплескани, със задебелени ръбове, в началото изправени, при узряване слабо дъговидно извити и всички едностранно хоризонтално отклонени, почти успоредни помежду си. Капачетата плоски, над семената слабо изпъкнали, с мрежесто жилкуване, без ясна средна жилка, голи или рядко влакнести. Стълбчето 0,5 - 2 мм дълго, по-късо от ширината на шушулката. Близалцето сферично, не по-широко от стълбчето. Семената 2,5 - 3 мм дълги, закръглени до яйцевидни, плоски, кафяви, околовръст с широко, тъмнокафяво кожесто крило.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI.

Разпространение в България: Из планинските гори, по скалисти и каменисти поляни. Разпростра­нено, до 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Западна, Централна, Източна и Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Северна Африка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.