BGFlora.eu

 

Aubrieta  gracilis Sprun. ex Boiss.

1278 (3). A. gracilis Sprun. ex Boiss., Diagn. PL Or. Nov. Ser. 1, I (1843) 74; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925) 409 — Грациозна аубриета

Семейство: Cruciferae Juss.
Род: Aubrieta Adans.
Вид: Aubrieta  gracilis Sprun. ex Boiss.
Българско име: Грациозна аубриета

Описание:

Многогодишно растение. Туфесто, c пълзящи издънки, даващи цветоносни стъбла и къси стерилни розетки. Стъблата изправени, приповдигащи се до полегнали, зигзаговидно извити, 3 - 8 (10) см високи, гъсто облистени, неразклонени или в пазвите на листата с къси стерилни клонки, грапави, сивобели, покрити с къси звездовидни, прилегнали власинки, по-рядко в долната част и с редки прости власинки или почти голи. Листата последователни, 0,5 - 1,5 см дълги и 2 - 8 мм широки, прости, линейно ланцетни до продълговато обратно яйцевидни, на върха остри или тъпи, към основата клиновидно стеснени, с къси дръжки или почти приседнали, целокрайни или с по 1 - 3 зъбчета от двете страни, покрити с къси, прилегнали, звездовидни власинки. Съцветията гроздовидни, рехави, с 3 - 5 цвята, без прицветници Цветните дръжки 2 - 6 мм дълги, при плодовете слабо удължени, прави, косо разперени, със звездовидни власинки. Чашелистчетата 5 - 7,5 мм дълги и 1,2 - 2,5 мм широки, изправени, външните два пъти по-широки от вътрешните и в основата значително разширени с ясна, надолу издута торбичка; всички покрити със звездовидни власинки, с тясна бяла ципеста ивица по края. Венчелистчетата 12 - 18 мм дълги и 3 - 5 мм широки, с 9 - 12 мм дълъг нокът, елиптични до обратно яйцевидни, виолетови. Тичинките с широки лентовидни дръжки; дългите тичинки 8 - 12 мм дълги, на върха изведнаж едностранно стеснени и заострени, с около 1 мм дълги прашници; късите 6 - 9 мм дълги, на върха понякога с късо зъбче и с по-едри, до 1,5 мм дълги прашници. Плодникът при напълно развитите цветове 4 - 8 мм дълъг, Гъсто наплъстен със звездовидни власинки, изведнаж стеснен в почти равно или до 1,5 пъти по-дълго, само в основата с редки звездовидни власинки, стълбче. Шушулките 20 - 35 мм дълги и 2 - 4 мм широки, 6 - 15 пъти по-дълги, отколкото широки и над 3 пъти по-дълги от запазващите се 4 - 7 мм дълги стълбчета, силно сплескани, гъсто покрити с къси, звездовидни, равномерно прилегнали власинки. Семената по 2 редица във всяко гнездо, 1,5 мм дълги и около 1 мм широки, кафяви, яйцевидни, сплескани, фино зърнесто грапави.

Изменчивост

f. gracilis. Листата целокрайни.
f. pirinensis (Stoj. et Acht.) Stoj. Stef. et Kitan., Фл. Бълг. изд. 4,1 (1966) 475; A. gracilis var. pirinensis Stoj. et Acht., Изв. Природонауч. инст. XII (1939) 184. Листата от всяка страна с по 1 - 2 зъбчета.

¹ Разработил Ив. Асенов.
„Флора на НР България”, т. IV, БАН, София, (1970)

*   *   *

Период на цъфтеж: Цъфти: VII - VIII.

Разпространение в България: По варовитите скали в алпийския пояс на Пирин (Вихренския дял), от 1800 до 2400 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Албания, Гърция, Югославия. Балкански ендемит.

Защитен статус:  Видът е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: ke e лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, т. IV, БАН, София, (1970)

**********************************************************************************************************


"ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ" - ЕЛЕКТРОННО ИЗДАНИЕ:  http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/

Нежна аубриета

Aubrieta gracilis Boiss.subsp. scardica (Wettst.) Phitos
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно рехаво до гъстотуфесто растение с пълзящи издънки. Листата ланцетни до обратнояйцевидни, целокрайни или по ръбовете с 1– 3 зъбчета, по двете страни със звездовидни власинки. Съцветията връхни, гроздовидни, с малко на брой цветове. Венчелистчетата виолетови,  целокрайни, под средата стеснени в дълъг нокът. Плодовете дълги 20–35 mm влакнести шушулки. Семената дребни, кафяви. Цв.VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се семенно и вегетативно. 
Местообитания и популации. Обитава варовити каменисти и скалисти терени  с плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви, от иглолистния до високопланинския пояс. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, често с ниска численост.
Разпространение в България. Пирин (Сев.), Рила (вр. Двуглав); от 1900 до около 2500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Интензивният туристически поток и утъпкване от туристи са причина за увреждане на местообитанията и популациите. Ерозионните процеси и природните бедствия допринасят за стесняване на видовия ареал.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата се намират в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и резерват „Риломанастирска гора“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово; проучване на възможностите за размножаване и отглеждане извън естествените местообитания.
Литература: Асенов, 1970; Божилова, Тонков, 1984; Анчев, 2001; Akeroyd & Ball, 1993; Ancev, 2007; Ancev & Goranova, 2009.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев

*   *   *

1.

2.

3.

4.

5.

Сканирани 6 х 6 см цветни диапозитиви

Пирин, под връх Вихрен

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.