Bellis perennis L.
3061 (1). В. perennis L., Sp. Pl. ed. 1 (1753) 886; Hayek, Prodr. Fl. Penis. Balk. 2 (1931) 580; Grierson, Fl. Turkey 5 (1975) 135; Webb, Fl. Eur. 4 (1976) 111; Exs.: Pl. Bulg. Exsicc. № 884 - Обикновена паричка
Семейство: Asteraceae (Compositae)
Род: Bellis L.
Вид: Bellis perennis L.
Българско име: Обикновена паричкаОписание:
Многогодишно растение. Коренището късо, тъмнокафяво, отсечено, с многобройни шнуровидни корени и къси странични разклонения; надземното стъбло неразвито. Листата в приосновна розетка, предимно обратно яйцевидни или лопато видни, по-рядко обратно ланцетни, в основата повече или по-малко внезапно стеснени в крилата дръжка, тъпи (10) 20 - 60 (300) мм дълги и 5 - 15 мм широки, почти целокрайни до изрязано напилени, трайни, зелени, гъсто до разредено просто, понякога и жлезисто влакнести, с 1 ясна средна жилка. Кошничките звънести, многоцветни, малобройни до единични, поединично на 4 - 15 (25) см дълги, тънки, гъсто до разредено влакнести дръжки, под кошничките конусовидно задебелени, излизащи направо от розетката. Обвивните листчета почти еднакви, яйцевидно ланцетни, 3 - 6 мм дълги и 0,7 - 2,5 мм широки, зелени, по ръба едва ципести, напилени; по гърба и ръба особено на върха просто влакнести; при узряването на плодовете изправени. Външните 30 - 50 цвята радиални, с 5 - 7 мм дълго, бяло, често отдолу пурпурно червено или розово езиче; вътрешните тръбести, многобройни, жълти. Плодосемките обратно яйцевидни, сплеснати, на върха закръглени, 1 - 1,5 мм дълги и 0,7 - 0,8 мм широки, жълти, по ръбовете задебелени и по-светли, влакнести.
Стопанско значение. Декоративно, създадени са сортове с кичести съцветия и различна багра на езичестите цветове.
Забележка. Наблюдават се различия в размерите на кошничките.Период на цъфтеж: Цъфти: (III) IV - VII, плодоноси VI - IX.
Разпространение в България: Из влажни ливади, тревисти и храсталачни места (предимно овлажнявани), в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (с изключение на най-северните части, във Финландия, Швеция и Норвегия въведено), Кавказ, Средна и Югозападна Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на Република България”, том XI, БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София, (2013)
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
|
© K.Nanev |
Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.
