BGFlora.eu

 

Brassica jordanoffii O. E. Schultz

Вrassica jordanoffii О. Е. Schultz, Notizbl. Bot. Gart. Berlin-Dahlem X (1927) III; V. H. Heywood, Fl. Eur. I (1964) 336 — Пиринско зеле

Семейство: Cruciferae Juss.
Род: Brassica L.
Вид: Brassica jordanoffii O. E. Schultz
Българско име: Пиринско зеле


Описание:

Многогодишни растения. Коренът дълъг, твърде слабо разклонен, проникващ дълбоко в каменистия или сипеен терен Стъблата по 1 - 3, 30 - 50 см високи, 1,5 – З мм в диаметър в приосновната си част, най-малко два пъти по-тънки към върха, неразклонени, по консистенция твърди, а по повърхността бледозелени, най-често в основната си част светловиолетови и по цялата си повърхност гладки. Листата 5 - 6 до много на брой, но главно в основата на стъблата образуващи своеобразна розетка, най-често лапатовидни; горните стъблови почти линейни или пък обратно яйцевидно ланцетни, без рязка граница между петурата и дръжката, с отношение в дължина 1:1; общата дължина 5 - 10 см и ширина 1 - 2 см, с гладък ръб или с редки назъбвания; петурата възмесеста, на цвят сивозеленикава, а дръжките почти винаги светловиолетово обагрени..Цветове събрани в удължен грозд на върха на стъблото, 8 - 10 мм дълги с тънки, равни на тях дръжки. Чашелистчетата 4 - 5 мм дълги, жълтозелени. Венчелистчетата светложълти, 8 - 10 мм дълги, в горната си част 2,5 - 3 мм широки; нокътът 2/3 до 4/б от дължината на петурката; тичинките 6 - 8,5 мм дълги; прашниците 2 - 2,5 мм дълги; стълбчето около 1 мм дълго. Шушулките 20 – 40 мм дълги и 1,5 - 2,5мм широки; капачетата с по една силно изпъкнала надлъжна жилка; гинофорът 1,5 – З мм дълъг; носчето 1 - 1,5 мм дълго, на върха бъбрековидно задебелено. Семената 1 - 1,5 мм в диаметър, почти кълбести, гладки, светлокафяви, почти лъскави, с червеникаво ръбче.


Период на цъфтеж: Цъфти: VII—VIII.

         Разпространение в България: По сипейни, каменисти и скалисти места на варовитите и мраморните части на Пирин над хижа „Бъндерица" - по някои от „улеите", по периферията на Малкия казан над хижа „Яворов" - над Суходолското езеро,. Бански суходол, по гребена между Каменица и Баюви дупки, от 2100 до 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Български ендемит

***********************************************

RED DATA BOOK OF BULGARIA - ecodb

Brassica jordanoffii

Пиринско зеле

Brassica jordanoffii O. E. Schultz

Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни

Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii); С2a(i)]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 30–50 cm високи цветоносни стъбла. Листата голи, полумесести, приосновните лопатовидни, стъбловите продълговатоланцетни. Цветовете бледожълти, събрани във връхно гроздовидно съцветие. Плодът 20–40 mm дълга шушулка, завършваща с къса човка. Семената кълбести, светлокафяви. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте по каменисти и скалисти места на варовити терени в субалпийския, рядко около горната граница на иглолистния пояс, на плитки или неразвити хумусно-карбонатни почви. Участва в състава на разредени скални групировки заедно сAlyssum trichostachyum, Armeria alpina, Dianthus microlepis, Saxifraga ferdinandi - coburgi, Arabis ferdinandi - coburgi . Популациите са с добра численост, с по 600–800 и повече индивида. Имат добри възпроизводителни възможности.

Разпространение в България. Пирин (Сев. – над х. „Бъндерица“, в местн. Джамджиеви скали, по склоновете на вр. Кутело, циркусите Голям и Малък Казан, Бански суходол и Разложки суходол, около Сухото езеро); от (1850)2100 до около 2500 m н. в.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Интензивният туристически поток и утъпкване извън туристическите пътеки са причина за нарушаване на местообитанията и намаляване площта на популациите. Потенциална заплаха са природни бедствия (свлачища, пожари, лавини).

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие (включен катоB. nivalis subsp.jordanoffii). Местообитанията са в границите на национален парк „Пирин“ и резерват „Баюви дупки – Джиниджирица“ и попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Ограничаване на движението на туристи извън означените маршрути в планината. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово. Проучване на възможностите за отглеждане на вида в експериментални колекции.

Литература: Йорданов, 1970; Андреев, 1984, 1992; Ancev, 2007.

Автори Минчо Анчев, Валентина Горанова


*************************************************


Защитен статус: 
Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2.

Brassica jordanoffii 1. Brassica jordanoffii 2.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.