BGFlora.eu

Bunias erucago L.

1204 (1). В. erucago L., Sp. PL ed. 1 (1753) 670: Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1925) 413 — Крилатоплодна свърбига

Семейство: Cruciferae Juss. (Brassicaceae)
Род: Bunias L.
Вид: Bunias erucago L.
Българско име: Крилатоплодна свърбига

Описание:

Едно- до двегодишни растения. Стъблата изправени, 30 - 60 (100) см високи, от основата силно разклонени, в долната част влакнести, с разклонени и неразклонени власинки, целите грапави от приседнали грубо брадавичести черни жлези. Приосновните листа с дълги дръжки, събрани в розетка, 5 - 10 см дълги, продълговато ланцетни, лировидно пересто назъбени до пересто разделени или само трионовидно назъбени, изобилно покрити със жлези и с неразклонени и разклонени власинки; долните стъблови листа подобни на приосновните; средните и горните ланцетни до линейно ланцетни, назъбени или целокрайни. Цветните дръжки 14 - 20 мм дълги, изправени до разперени, жлезисти. Чашелистчетата 3 - 4 мм дълги, продълговати до ланцетни, жълтеникаво зеленикави, с бяла ципеста ивица по края, умерено влакнести и с единични жлези, външните в основата съвсем слабо торбесто разширени. Венчелистчетата 8 - 13 мм дълги, 2 - 3 .пъти по дълги от чашката; жълти, обратно сърцевидни, на върха отсечени, цели или плитко изрязани, към основата постепенно стеснени клиновидно в дълъг нокът. Дългите тичинки 6 - 7 мм дълги. Дръжките на шушулчиците 15 - 25 мм дълги, изправени до разперени хоризонтално или извити надолу, жлезисти. Шушулчиците 10 - 12 мм дълги, елиптично четириръбести, неразпукващи се, с 4 надлъжни, неравномерно назъбени, широки криловидни израстъци по ръбовете, четиригнездни, с по 1 семе във всяко гнездо, разсеяно жлезисти. Стълбчето 5 мм дълго, в основата разширено, а нагоре удължено във вид на носче. Близалцето по-тясно от стълбчето, плоско. Семената 2 - 3 мм дълга, триъгълно яйцевидни, почти сплескани, кафяви.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VII,

Разпространение в България: По сухи тревисти рудерализирани места, край железопътни линии, по насипи, край пътища.
Рядко. Софийски район (Надежда), Тракийска низина (Пазарджик, Стара Загора, Пловдив). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Северна Африка. Пренесено и в останалите райони на Европа.

Защитен статус:
Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1070)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО