BGFlora.eu

Chamaecytisus calcareus (Vel.) Kuzm.

1664 (13). Ch. calcareus (Vel.) Kuzm., comb. et. st. nova; Cytisus pygmaeus var. calcareus Vel., Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 71; Cytisus austriacus var. calcareus (Vel.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 624; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 901; C. supinus subsp. austriacus var. jankae f. calcareus (Vel.) Stoj, et Stef., Фл. Бълг. изд. 2 (1933) 583 — Скален зановец

Chamaecytisus calcareus (Velen.) Kuzmanov is an accepted name
Chamaecytisus calcareus (Velen.) Kuzmanov е възприето име на вида
От www.the plantlist.org/
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Chamaecytisus Link
Вид: Chamaecytisus calcareus (Vel.) Kuzm.
Българско име: Скален зановец

Описание:

ђ. Храстче 10,0 - 20,0 (30,0) см високо. Стъблото от основата разклонено, вдървеняло, разсеяно разперено влакнесто или голо, кръгло. Кората сивокафява, напукана. Клонките полегнали или възходящи, нагоре изправени. Леторастите 10,0 - 15,0 см дълги, 1,0 (1,5) мм в диаметър, както и клонките гъсто разперено право влакнести. Листата тройни; оста (5,0) 8,0 - 10,0 (-15,0) мм дълга, разперено дълго влакнеста. Листчетата (10,0) 15,0 - 20,0 (22,0) мм дълги и (3,0) 5,0 - 8,0 мм широки, удължено елиптични до елиптично обратно яйцевидни, в основата клиновидно стеснени в къси, до 1,0 мм дълги гъсто разперено влакнести дръжчици, на върха заострени до притъпени, късо островърхи, целокрайни, отгоре по-тъмнозелени, разредено до гъсто право прилегнало влакнести, отдолу сивозелени, гъсто прилегнало право влакнести. Цветовете по (3) 5 - 6 (8) в главести съцветия с обвивка от горните стъблови листа, по върховете на клонките. Цветните дръжки 3,0 - 4,0 мм дълги, гъсто разперено право влакнести, често в горната част с видоизменени ланцетяи или линейни листчета. Чашката 12,0 - 14,0 мм дълга и 5,0 - 6,0 мм широка, с гъсто разперени прави меки власинки, на 1/3 двуустна, горната устна на 1/3 двузъба, с широко триъгълни зъбци, долната на 1/3 тризъба със шиловидни зъбци. Венчето 20,0 - 22,0 (24,0) мм дълго. Флагчето 10,0 - 12,0 мм широко, елиптично обратно яйцевидно, на върха плитко врязано, в долната третина повече или по-малко стеснено в тесен дълъг нокът; по-дълго от крилцата и ладийката, бледожълто до възбяло, на гърба повече или по-малко гъсто влакнесто. Крилцата елиптични до лопатовидни, в основата стеснени в тънки дълги нокти; малко по-дълги от ладийката, бледожълти (до възбели), голи или в долната част и по ръба разсеяно влакнести. Ладийката елиптична, слабо сърповидна, в основата с тънки дълги нокти, бледожълта (до възбяла), гола, по ръба разсеяно влакнеста. Бобът 2,0 - 3,0 см дълъг и 4,0 - 5,0 мм широк, продълговат, на върха източен, напречното сечение тясно елиптично, по повърхностите и по ръба гъсто прилегнало до разперено право влакнест, 3 - 5-семенен. Семената 2,0 - 2,5 мм дълги и 1,8 - 2,2 мм широки, лещовидно яйцевидни, кафяви, гладки.

Забележка. С. calcareus е близък екологично с С. jankae, от който се отличава по общите размери, по индументума на чашката (Conf. Velenovsky, 1898), поради което първоначално е бил отнесен към С. pygmaeus. Hayek (1926) въз основа на индументума на листата го отнася към С. austriacus. От последния видът се отличава по размерите, баграта на венчето, индументума и екологията, поради което в настоящата разработка се обособява като отделен вид. С. pygmaeus е също раса с дребни размери, обусловени от високопланинските условия, а по характера на индументума се отличава значително от austriacus.

Lectotypus: Supra Bellidiehan in calcareis. V. 1893. Leg. J. Velenovsky (PRC -!).

Период на цъфтеж: Цъфти: V – VII, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: По сухи скалисти и тревисти места, из храсталаци и разредени гори, най-често в съобществата на Pinus nigra, Carpinus orientalis, Quercus pubescens, в равнините и предпланините предимно на варовик. Западен Предбалкан, Западна и Средна Стара планина, Знеполски район, Софийски район, Витошки район, Западни гранични планини (Кюстендилско), Западни Родопи (гара Костандово, Велинградско), Тракийска низина (Бесапарски ридове), от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Албания, Югославия. Балкански ендемит.

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО