BGFlora.eu

Chamaecytisus supinus (L.) Link

1661 (10). Ch. supinus (L.) Link, Handb. II (1831) 155; Hey wood et Frodin, Fl. Eur. II (1968) 92; Cytisus supinus L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 1042, p. p.; Vel., Fl. Bulg. (1891) 127; Стоян. Стеф., Фл, Бълг. изд. 1, II (1925) 622, p. min. p.; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 900; Cytisus capitatus Scop., Fl. Cam. II (1872) 70; Стоян. Стеф., op. c. 623; Cytisus supinus subsp. supinus Briq., Etud. Cyt. (1894) 179; Cytisus supinus subsp. eusupinus Stoj. et Stef., op. c. изд. 3 (1948) 639; Cytisus supinus subsp. supinus Стоян., Стеф., Китан., Фл. Бълг. изд. 4, II (1967) 584 — Главест зановец

Chamaecytisus supinus (L.) Link is a synonym of Cytisus hirsutus L.

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Chamaecytisus Link
Вид: Chamaecytisus supinus (L.) Link
Българско име: Главест зановец

Описание:

ђ. Храст. Стъблото 20,0 - 80,0 (120,0) см високо, от основата разклонено, вдървеняло, разсеяно влакнесто до влакнесто. Кората сивочерна до сива или сивокафява, напукана. Клонките изправени или възходящи. Леторастите 5,0 - 15,0 см дълги, 1,0 - 2,0 мм в диаметър, гъсто до разредено разперено право или закривено влакнести, рядко с прилегнали и разперени власинки. Листата тройни, оста (3,0-) 5,0 - 10,0 мм дълга, разперено влакнеста. Листчетата (10,0) 15,0 - 35,0 мм дълги и (5,0) 7,0 - 14,0 мм широки, обратно яйцевидни, обратно яйцевидно елиптични или удължено елиптични, в основата клиновидно стеснени в къси, до 1,0 мм дълги, гъсто прилегиало влакнести дръжчици, на върха притъпени, късо островърхи, целокрайни, отгоре но-тъмнозелени, възголи до разредено разперено влакнести, отдолу по-светлозелени до сивозелени, повече или по- малко гъсто разперено влакнести. Цветовете по (2) 5 - 8 (10) в главести съцветия с обвивка от горните сгъблови листа, по върховете на клонките, рядко под главичката с единични цветове в пазвите на листата. Цветните дръжки 2,0 - 3,0 (5,0) мм дълги, гъсто разперено влакнести, в горната половина с 1 (2) ланцетно видоизменено листче. Чашката 10,0 - 12,0 мм дълга и 4,0 - 5,0 мм широка, с разредени (рядко до гъсти) разперени власинки, на 1/3 двуустна, горната устна на 2/3 двузъба, с широко триъгълни зъбци, долната плитко тризъба, с шиловидни зъбци. Венчето (17,0) 20,0 - 25,0 мм дълго. Флагчето 10,0 - 12,0 мм широко, широко елиптично, на върха цяло или плитко врязано, в долната третина постепенно стеснено в тесен дълъг нокът, по-дълго от крилцата и ладийката, интензивно жълто, обикновено с червенокафяво петно в основата, голо, рядко на гърба разперено влакнесто. Крилцата продълговато елиптични, в основата асиметрично стеснени в тънки дълги нокти; по-дълги от ладийката, интензивно жълти, голи. Ладийката елиптична, слабо сърповидно извита, в основата с тънки дълги нокти, интензивно жълта, гола, по ръба късо влакнеста. Бобът 2,0 - 3,5 см дълъг и 5,0 - 6,0 мм широк, продълговат, на върха късо източен, сплеснат, по повърхността и шевовете разперено гъсто влакнест до вълнест, 4 - 6-семенен. Семената 2,5 - 3,0 мм дълги и 2,2 - 2,5 мм широки, лещовидно яйцевидни, кафяви до жълтокафяви, гладки.

Изменчивост

subsp. supinus. Стъблото 20,0 - 60,0 см високо. Съцветието връхно. Разпространено.
f. supinus. Клонките с разперени власинки. Разпространено.
f. sofianus (Stoj.) Kuzm., comb, n.; Cytisus supinus f. sofianus Stoj., Изв. Бълг. Бот. Друж. V (1932) 103. Клонките с прилегнали и разперени власинки. Софийски район (с. Драгалевци, Софийско).
subsp. velenovskyi (Hayek) Kuzm. comb, et st. n.; Cytisus supinus var. velenovskyi Hayek, 1. c., C. aggregatus auct. Vel., Fl. Bulg. (1891) 127 et auct. bulg. non Schur. Стъблото 40,6 - 80,0 (120,0) см високо, под връхното съцветие със странични цветоносни клонки. Предбалкан, Рила.
Посочва се за Витошки район (Витоша — Vel., 1891).

Общо разпространение. Централна и Южна Европа, Югозападна Азия.

Забележка. 1. Видът се разглежда с ограничен обем. Като отделна раса се обособяват само растенията с висок ръст и странични цветоносни клонки, чиито взаимоотношения с Сh. aggregatus са неизяснени.
2. Таксономичната принадлежност на f. sofianus остава неизяснена. По характера на индументума силно се приближава до Ch. frivaldszkyanus, но баграта на венчето е непозната.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI, плодоноси: VII - VIII.

Разпространение в България: Из разредени гори и храсталаци, по тревисти и скалисти места, в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна Европа, Югозападна Азия

Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

обратно към НАЧАЛОТО