BGFlora.eu

 

Chelidonium Majus L.

Chelidonium. majus L., Sp. PI. ed. 1(1753)505; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925)352; Mowat, Fl. Eur. 1(1964)251; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. No248 — Змийско мляко

Семейство: Papaveraceae Juss.
Род: Chelidonium L.
Вид: Chelidonium majus L.
Българско име: Змийско мляко
Описание:

Многогодишно растение c гъст оранжев млечен сок. Коренището късо, кафеникаво. Стъблото 30 - 50 (100) см високо, изправено, кръгло, тъпо надлъжно наребрено, с разсеяни (главно във възлите) дълги меки власинки или възголо, малко много разклонено. Листата пересто наделени, обикновено 5-делни, тънки, отгоре зелени или светлозелени, отдолу сиво до синьозелени, голи или рядко разсеяно влакнести. Приосновните листа на удължени, в основата с малко много разширени, вълнесто влакнести дръжки; стъбловите на къси дръжки или почти приседнали, връхният дял най-голям, обикновено 3-делен; долните два по-дребни, яйцевидно овални или овални, малко много асиметрични, дълбоко закръглено назъбени до врязани, приседнали, в основата обикновено с две малки делчета или късо низбягващи по рахиса, поради което последният крилат. Съцветията прости, сенниковидни, с 2 - 6 (8) цвята. Цветните дръжки (2) 5 - 10 (15) см дълги, голи. Цветните пъпки 7 - 10 мм дълги, овално сферични или обратно яйцевидни, тъпи или заострени, голи или паяжинесто влакнести. Чашелистчетата 2, бледожълти, яйцевидно овални, опадливи. Венчелистчетата 8 - 12 (16) мм дълги, широко яйцевидни, целокрайни, по-рядко разсечени, опадливи, яркожълти. Тичинките многобройни, с бухалковидно удебелени на върха внезапно стеснени жълти дръжки и с жълти прашници. Стълбчето късо; близалцето конично, неясно двуделно, дяловете подвити надолу. Кутийките 3 - 5 см дълги и 2 - 4 мм широки, линейно цилиндрични, прави, едногнездни, голи, гладки, многосеменни, разпукващи се от основата към върха на 2 дяла. Семе­ната 1,5 - 2 мм дълги и 1 мм широки, яйцевидно цилиндрични, маслено зелени до черни, по повърхността едро мрежовидно набръчкани, с плосък гребеновиден придатък.

Стопанско значение. Отровно — в млечния сок се съдържат алкалоидите хелидонин, хомохелиодонин, хелеритрин, протопин, сангвинарин, хелидоксантин, спартеин и др. Използувано нашироко в народната медицина против брадавици. В семената се съдържа тлъсто масло. Диуретично, при болести на черния дроб и др.; използувано за боядисване на вълна; в народната медицина като болкоуспокояващо и спазмолитично при черно­дробни, жлъчни и стомашни заболявания. Декоративно.
Забележка.
1. Отделните вариации във формата, наделяването и баграта на венчелистчетата, в наделяването на листната петура и пр. представляват различни моноалелни мутанти и са без таксономична стойност.
2. Установени са две цитодемета с 2п = 12 (Европа и Сев. Америка); 2п = 10 (Япония) (вж. Darlington and Wyllie, 1961). Българските популации спадат към тези с 2п = 12


Период на цъфтеж:

 Цъфти IV—VII, плодоноси V—IX.


         Разпространение в България: Из каменисти и влажни сенчести места, из храсталаци и разредени гори, често като рудерално край горите. Разпространено, с изключение на Черноморското крайбрежие, Струмската долина, Тунджанска хълмиста равнина, докъм 1500м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Евразия. Адвентивно в Северна Америка.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38;Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие 


Лекарствено растение: лекарствено растение - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Chelidonium majus 1. Chelidonium majus 2. Chelidonium majus 3.

Chelidonium majus 4. Chelidonium majus 5. Chelidonium majus 6.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.