BGFlora.eu

 

Conium maculatum L.

2190. C. maculatum L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 243; Boiss.,Fl. Or. II (1872) 922; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1927) 1069; Tutin, Fl. Eur. II (1968) 342 — Петнист бучиниш

Семейство: Umbelliferae Juss. (Apiaceae)
Род: Conium L.
Вид: Conium maculatum L.
Българско име: Петнист бучиниш

Описание:

Едногодишни до двегодишни растения c неприятна, специфична миша миризма. Коренът вретеновиден или разклонен, белезникав. Стъблото 50 - 180 (-250) см високо, в основата 1 - 2 см в диаметър, изправено, цилиндрично, кухо, гладко или фино набраздено, голо или понякога със сиво синкав налеп, в долната част често с червеникаво кафяви петна, обикновено силно разклонено, често със срещуположни или трилъчи разклонения. Листата тъмно- или сиво-зелени, голи, от 2 до 4 пъти пересто наделени, понякога срещуположни или в прешлени по 3; долните 3 пъти пересто наделени, широко триъгълни до широко яйцевидни, 30 - 60 см дълги и 25 - 40 см широки, с дръжки; основните и междинните дялове с дръжки, а крайните с изключение на най-долните приседнали; крайните дялове продълговато яйцевидни, дълбоко пересто насечени на яйцевидно ланцетни, заострени, понякога с къс белезникав връх дялчета; средните и горните листа подобни на долните, но много по-дребни и по-просто разчленени, почти приседнали, с тесни по края бяло ципести влагалища. Сложните сенници многобройни, в съвкупност образуващи щитовидно метличесто съцветие; главните лъчи на сложния сенник 12 - 20, от вътрешната страна слабо грапави. Обвивката в основата на главните лъчи от 5 - 6 яйцевидно ланцетни, изведнъж силно стеснени и заострени, по края слабо назъбени и извити надолу листчета. Сенниците с обвивка от 3 - 6 едностранно разположени от външната страна триъгълно ланцетни прицветници, в основата разширени и често сраснали, по края тясно ципести, голи, по-къси или малко по-дълги от цветните дръжки. Венчелистчетата около 1,5 мм дълги и 1 мм широки, бели, обратно яйцевидни, на върха плитко изрязани и в изреза със завито навътре, късо, връхно дялче. Плодовете 2,5 - 3,5 мм дълги и толкова широки, широко яйцевидни до почти кълбовидни, сивозелени до сивокафяви; мерикарпиите в напречен пререз широко елипсовидни с 5 силно изпъкнали триъгълни главни ребра.

Стопанско значение. Отровно растение поради съдържание на алкалоиди, количеството на които варира в зависимост от стадия на развитие. Най-силно отровни са неузрелите плодове, които съдържат до 2% алкалоиди, главно конин (около 1%), на който се дължи и неприятната миризма на растението. Плодовете съдържат също така етерично и тлъсто масло. Конинът притежава никотино подобно и кураре подобно действие. Признаците на отравяне настъпват много бързо с парализа на централната нервна система, двигателните и сетивните нерви. В медицината за дрога се използуват Herba Conii et Fructus Conii като болкоуспокоително, спазмолитично и седативно средство при астма, невралгия, епилепсия и др., но поради голямата токсичност това приложение се избягва. Външно се прилага във вид на лапи при ревматизъм, подагра, лимфатични възпаления и др. Използува се и като инсектицидно средство.

„Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)

*   *   *

Бучиниш (Conium maculatum) е тревисто едногодишно или двугодишно растение от сем. Сенникоцветни (Umbilliferae), подсемейство Целинови (Apiaceae). Разпространено по бунища, разкопани и торни места край селища и пътища. Растението е отровно. Петнистият бучиниш (C. maculatum) е двугодишно растение с тръбовидно, членесто, достигащо до 2 метра стъбло, кухо в долната си част, с червено-кафяви петна и покрито със синкав прашец. Листата му са тройноперести, а цветовете са бели. При смачкване на листата се усеща неприятна миризма на миша урина. Цялото растение съдържа до 2% пиперидинови алкалоиди - кониин, N-метилкониин, гама-коницеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и др. При застаряване на растението, съдържанието на алкалоидите в листата силно намалява, но се натрупват в плодовете. Пиперидиновите алкалоиди са летливи и при изсушаване на растенията количеството им намалява. Сократ е умрял след отравяне с бучиниш. Поглъщането на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Това количество съответства на 100 mg от съдържащия се в растението отровен алкалоид кониин. За медицински цели се използват плодовете (отвара), надземната част (лапи). Отвара с извлек от бучиниш е било традиционно средство за умъртвяване според Атинския наказателен кодекс. Такава чаша с отрова изпива Сократ.

Разпространение

Отровно!

от Уикипедия, свободната енциклопедия

*   *   *

Разпространение в България: По рудерализирани места край огради, торища и пътеки, около жилища, край жп. линии, из необработваеми площи, в градини, а по-рядко из полето, сред храсталаците и в окрайнините на гори. Разпространено главно в равнините и предпланините и по-рядко в планински места, до 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на най-северните части), Средиземноморие, Кавказ, Средна и Югозападна Азия.
Пренесено в Северна и Южна Америка и Нова Зеландия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982), Уикипедия, свободната енциклопедия

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.