BGFlora.eu

 

Coronilla scorpioides (L.) Koch

1733 (5). C. scorpioides (L.) Koch, Syn. Fl. Germ. (1835) 188; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 920; Ball, Fl. Eur. II (1968) 183; Ornithopus scorpioides L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 744; Arthrolobium scorpioides DC., Prodr. П (1825) 311; Vel., Fl. Bulg. (1891) 147; Exs.: PI. Bulg. Exicc. № 261 — Скорпионова зайчина

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Coronilla L.
Вид: Coronilla scorpioides (L.) Koch
Българско име: Скорпионова зайчина

Описание:

Едногодишни растения. Стъблата изправени или възходящи, (8,0) 15,0 - 25Д) (30,0) см високи, разклонени, наребрени, със синкав налеп, голи. Прилистниците 3,0 - 4,0 мм дълги, ланцетни, ципести, до половината си сраснали. Горните листа тройни, при долните развито само връхното листче и в този случай прости; връхното листче (1,0)2,0 - 3,0 (3,5) см дълго и (0,8) 1,0 - 1,5 (2,0) см широко, яйцевидно, обратно яйцевидно до елиптично, синкавозелено, голо, в долната половина с няколко неясни жилки; страничните листчета много по-дребни от връхното, кръгли, често липсват. Съцветните дръжки по-дълги от присъцветните листа. Съцветните главички рехави. Прицветниците до 0,5 мм дълги, 2 - 3 пъти по-къси от цветната дръжка, ципести, триъгълни. Цветната дръжка (1,0) 2,0 (3,0) мм дълга, по-къса от чашковата тръбица, гола. Цветовете 2 - 5. Чашката наполовина по-къса от венчето, конична, със слабо развити, триъгълно ланцетни, често пъти едва забележими зъбци, гола. Венчето (4,0) 5,0 - 6,0 (7,0) мм дълго, жълто до жълтозелено. Флагчето 4,5 - 5,0 мм дълго, с обратно яйцевидна петурка, равно на крилцата и ладийката, целокрайно. Крилцата по-дълги от ладийката, тясно обратно яйцевидни, нокътят 1/2 - 1/3 от петурката. Ладийката на върха късо заострена, нокътят на 1/2 от дължината на разширената ù част. Бобът 30,0 - 40,0 (50,0) мм дълъг, дъговидно извит, без човка, повече или по-малко начленен, в напречно сечение широко елиптичен, членчетата 7 - 10. Семената 4,0 - 4,5 мм дълги, удължено правоъгълни, в напречното си сечение елиптични, тъмнокестеняви.

¹ Разработил Ст. Кожухаров.

„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V, плодоноси V - VI.

Разпространение в България: По сухи тревисти каменливи места, в низините, най-често на варовити почви, в орниците и край посевите, често като бурен. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (югозападна половина), Предбалкан, Западна Стара пла­нина (Лакатник), Знеполски район (Голо бърдо, Конявска планина), Струмска долина, Славянка, Пирин (Южен), Западни (Нова махала), Средни и Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, до 300 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.