BGFlora.eu

 

Coronilla  varia L.

= Securigera varia (L.) Lassen

1730 (2). C. varia L., Sp. PI. ed.l (1753) 743; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 919; Ball, Fl. Eur. II (1968) 183 — Пъстра зайчина

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Coronilla L.
Вид: Coronilla  varia L.
Българско име: Пъстра зайчина

Описание:

Многогодишно растение. Коренището хоризонтално или косо, просто или разклонено. Стъблата силно разклонени, пълзящи, възходящи, лежащи или изправени, 20,0 - 100,0 (130,0) см високи, гладки и голи или повече или по-малко грапави от люспести власинки, с надлъжни ръбове. Прилистниците 3,0 - 4,0 мм дълги, линейни, ципести, свободни. Листата нечифтоперести. Листчетата 3 - 6(7) двойки, (6,0) 7,0 - 14,0(20,0) мм дълги и (3,0) 4,0 - 10,0(12,0) мм широки, елиптични или елиптично ланцетни, късо островърхи, по ръба тънко ципести, без жилки или с пересто неясно жилкуване. Съцветните дръжки най-често по-дълги от присъцветните листа, по-рядко равни или по-къси от тях. Съцветните главички гъсти. Прицветниците 2 пъти по-къси от цветните дръжки, линейно ланцетни, ципести. Цветната дръжка по-дълга от чашката, по-рядко равна на нея. Цветовете (5) 10 - 20 (25). Чашката широко и тръбесто звънеста, 4 пъти по-къса от венчето, с 5 триъгълно шиловидни, 2 пъти по-къси от тръбицата зъбци, както и цветната дръжка гола. Венчето (6,0) 8,0 - 13,0 (15,0) мм дълго, пъстро - синьо до синьобяло. Флагчето (6,0) 11,0 - 13,0 мм дълго и 6,0 - 7,0 (7,5) мм широко, светлолилаво или розово, петурката яйцевидна, на върха целокрайна, в основата с 2 ушички, нокътят нишковиден, 1/3 от дължината ù. Крилцата по-дълги от флагчето, бели, петурката неправилно елиптична, нокътят нишковиден, 1/4 от дължината ù, малко по-дълъг от чашката, езичето достига до половината на нокътя. Ладийката по-къса от флагчето и крилцата, петурката елиптично сърцевидна, човковидно заострена, нокътят на 1 /3 от петурката, светлорозова, на върха пурпурна. Бобът 20,0 - 30,0 (50,0) мм дълъг, с човка, в напречно сечение четвъртит, 3 - 6 (8)- членест, повече или по-малко извит, с права човка, неувиснал; членчетата 4,0 - 6,0 мм, заоблени, четириъгълни. Семената 2,5 - 3,0 мм дълги, линейно удължени до почти цилиндрични, кафяви до червенокафяви.

Цъфти:  V - VII, плодоноси VII - IX. (Табл. XXXVI, фиг. 2, 2а, 26, 2<?, 2г, 2д, стр. 223.) –

По тревисти места в горите, по сипеите, в изкопите и канавките като рудерално, в низините и планините. Разпространено, от морското равнище до 2000 м надморска височина.

Изменчивост

1   Цветовете 5 - 10, 7,0 - 9,0 мм дълги. Листчетата 6,0 - 9,0 мм дълги и 3,0 - 4,0 мм широки ................ var. paucifolia Griseb., Spicil. Fl. Rum. Bithyn. I (1843) 61; Hayek, 1. с Средна Стара планина (Габровско), Средна гора (Лозенска планина), Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи.
1* Цветовете повече от 10, 10,0 - 15,0 мм дълги. Листчетата 9,0 - 20,0 мм дълги и 5,0 - 12,0 мм, широки ............................................ 2
2   Стъблата голи, гладки ...............................................................................................    var. varia. Разпространено в границите на вида.
2* Стъблата повече или по-малко грапави от люспести и четинести власинки ...... var. hirta Boiss., Fl. Or. II (1872) 182; Hayek, 1. c. Черноморско крайбрежие (Вар­ненско), Североизточна България (Шуменско), Предбалкан (Габровско), Средни Родопи (Асеновградско), Тракийска низина (Старозагорско и Садово). Естествените граници на ареала в Европа не са ясни. В Западна и Северна Европа въведено като фуражно растение.

Забележка. В страната са разпространени популации с по-дребни листа (f. mileilia Beck), такива с изправени и лежащи стъбла, а се срещат и популации с бели цветове (f. alba Pluskol), главичките гъсти и многоцветни (f. opuliflora Uhrova), стъблата вълновидно извити (f. batovae Prod.). Всички те имат модификационен характер.

¹ Разработил Ст. Кожухаров.

„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

Период на цъфтеж: Цъфти:  V - VII, плодоноси VII - IX

Разпространение в България: По тревисти места в горите, по сипеите, в изкопите и канавките като рудерално, в низините и планините. Разпространено, от морското равнище до 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна и Южна Европа, Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия.

Защитен статус: 

Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.