< BG Flora.eu

BGFlora.eu

 

Corydalis solida (L. ) Schwartz

Corydalis solida (L.) Swartz, Svensk Bot., 8 (1817) t. 531; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 364; Fumarid bulbdsa y. solida L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 699; C. solida (Sm.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг, изд. 1, 1 (1924) 474 — Плътногрудеста лисичина

Семейство: Papaveraceae Juss.
Род: Corydalis Vent.
Вид: Corydalis solida (L. ) Schwartz
Българско име:Плътногрудеста лисичина
Описание:

Грудката 8 - 14 мм,, сферична или слабо длъгнеста, светлокафява до кестенява, плътна, в основата със снопче от къси коренчета. Стъблата изправени, 10—15 см високи, при основата нишковидно стеснени, фино набраздени, прости или най-много с една клонка в пазвите на листата. Листата 2, с равни на дължината им, по-къси или по-дълги дръжки, последователни или рядко почти срещуположни или срещуположни, най долният при основата с яйцевидно елиптично, ципесто и дъговидно извито листче, отстоящо на 1 – З см от грудката, сивозелени, 2 - 3 пъти перести, по-рядко един път тройни, но тогава дяловете най-малко на 2/3 от дължината си нарязани, голи, върху добре развити дръжки, равни най-малко на 1/3 от общата им дължина. Листчетата 2 - (6) 10 мм. широки, ланцетни, елиптични, линейни, яйцевидни, обратно яйцевидни или преходни на.посочените форми, къси заострени или тъпи, при основата си най-често клиновидни, целокрайни или на върха понякога едро назъбени. Съцветията рехави или плътни, цилиндрични до кълбести. Прицветниците широко клиновидни или овални или обратно яйцевидни с клиновидна основа, цели или повече или по-малко назъбени, нарязани до сложно перести, дяловете линейни, разперени или прибрани или горните, а по-рядко повечето от тях целокрайни, понякога долните много едри, листоподобни. Цветните дръжки 5 - 12 мм дълги, червеникави, стърчащи. Чашелистчетата 0,5 мм дълги, опадливи. Цветовете 5 - 20 мм дълги, бледорозови, розововиолетови до виолетови или жълтовиолетови до жълти. Горното венчелистче от половината си силно нагоре и назад подвито, на върха слабо вдлъбнато; шпората слабо извита или права, тъпа, равна по дължина на листчето, долното при основата си плоско, подуто или с 1—2 мм дълга и тънка шпора. Кутийките 6 - 12 мм дълги, равни или по-дълги от дръжката, яйцевидно ланцетни, разперени, стърчащи. Семената 1,5 - 2,2 мм в диаметър, черни, блестящи. Придатъкът тясно лентовиден, ципест, къс, неприлепнал до повърхността на семето.

Изменчивост

1   Прицветниците нарязани ..................................................................  .2
1* Прицветниците плитко назъбени или почти целокрайни         
var. subintegra Casp. ех Koch, Synopsis, 3 Aufl. 1, 1 (1892) 69.
Средна Стара планина, Витошки район.
2  Всичките листчета 2—4 мм широки или по-тесни, линейни или тясно елиптични до тясно обратно яйцевидни. Листата на дръжки, равни на тях или по-къси .......................................................................        3
2* Поне част от листчетата и най-вече средните 4—8 (10) мм широки елиптични или обратно яйцевидни. Листата на по-къси от дължината им дръжки         ................................................................................................5
3  Цветните дръжки 5—6 мм дълги. Съцветието рехаво. Прицветниците малко или много просто наделени var. caucasica (DC.) D. Jord. et Koź. comb. n.; C. caucasica DC., Reg. Veg. Syst. Nat. II (1821) 119; C. solida var. tenella (Ledeb.) Stoj. et Stef., 1. c.; C. tenella Ledeb., Bull. Acad. Petersb. II (1837) 313. Предбалкан (В. Търново), Средни Родопи (Асеновград), Рила (Якоруда).
3* Цветните дръжки по-дълги от 5—6 мм. Съцветието гъсто. Прицветниците сложно перести            var. densiflora (Presl) Boiss., Fl Or. I (1867) 4 129; Стоян. Стеф., 1. c.; C. solida sub sp. densiflora (Presl)  Hayek, 1. c.; Стоян. Стеф., 1. c.; C. densiflora Presl., Del. Prag (1822) 10. Витошки район, Славянка, Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско) . .................................................................................................................. 4
4    Цветовете жълти         f. lutea D. Jord. et Koz. in Addenda.
Черноморско крайбрежие (Балчик), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско).
4* Цветовете розововиолетови . . . f. densiflora. Славянка, Софийски район (Люлин), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско).
5  Прицветниците най-малко 1/3 от дължината си нарязани, едри, клиновидни. Листчетата яйцевидно ланцетни, на върха си късо заострени, 4—8 мм широки, по-дълги от 2 см. Листата постепенно преминават в прицветниците . . . var. balcanica (Vel.) Stoj. et Stef., 1. c.; C. balcanica Vel., Fl. Bulg. (1891) 20; Лектотип: Западна Стара планина (Петрохан), Витошки район (Витоша), Рила.
5* Прицветниците до 1/2 от дължината си нарязани, понякога горните почти целокрайни, овални, с клиновидна основа. Листчетата 4—5 мм широки, до 2 см дълги. Листата силно различаващи се от прицветниците . . . var. brachyloba Boiss., Fl. Or. (1867) 129 ............. 6
6   Цветовете до 10 . . . f. depauperata (Schur) D. Jord. et Koź. st. n.; C. depauperata Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 37. Разпространено.
6* Цветовете повече от 10           .......................................................................7
7  Долното венчелистче при основата с 1—2 мм дълга шпора . . . f. bicalcara (Vel.) D. Jord. et Koź. comb. ti.; C. bicalcara Vel., Fl. Bulg. (1891) 20; C. solida f. bicalcara (Vel.) Stoj.et Stef., 1. c.; Западна Стара планина (Чипровски балкан), Средни Родопи, Струмска долина (Северна — Скакавица).
7* Долното венчелистче при основата си най-много слабо подуто . . . f. brachyloba. Разпространено.


Период на цъфтеж: Цъфти Ill—V.


         Разпространение в България:

Из храсталаците и светлите гори. Разпространено, до 2600 м надморска  височина.

(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение:

Европа (с изключение най-северните й части), Средиземноморие, Централна, Източна и Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: да, лекарствено растение е - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: 

„Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4. 5.

6. 7. 8. 9. 10.

Corydalis solida 1. Corydalis solida 2. Corydalis solida 3. Corydalis solida 4. Corydalis solida 5.

Corydalis solida 6. Corydalis solida 7. Corydalis solida 8. Corydalis solida 9. Corydalis solida 10.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.