BGFlora.eu

 

Crataegus monogyna Jacq.

C. monogyna Jacq., Fl. Austr. Ill (1775) 50, t. 292, f. 1; Hayek, Prodr. Fl. Tenuis. Balc. 1(1926) 755; Franco, Fl. Eur. II (1968) 75; Mespilus monogyna All., Fl. Pedem. (1785) 141; Mespilus oxyacantha (L.) All. subsp. monogyna (Jacq.) Willd., Enum. PI. Hort. Berol. (1809) 524; Стоян. Стеф., Фл. Бълг.,изд. 1, I(1924) 568 — Едноплодников червен глог, обикновен глог

Семейство: Rosaceae Juss.
Род: Crataegus L.
Вид: Crataegus monogyna Jacq.
Българско име: Едноплодников червен глог, Обикновен глог


Описание:

Многогодишни храсти или малки дървета. Стъблата стигат до 8 м височина, със закръглена или широко пирамидална корона. Леторастите голи или в началото късо влакнести. Младите клонки кафявочервеникави, по-старите сивокафяви. Тръните сравнително малко, 0,5 - 1,5(2) см дълги или липсват, много рядко облистени. Листата силно варират по общо очертание, размери и изрязване на самата петура; обикновено 6 - 7 см дълги, възкръгли до широко ромбични, в основата най-често клиновидни, по-рядко закръглени, дори отсечени; дяловете на петурата 3 - 7, несиметрични, по-къси или по-дълги, по-тесни или по-широки, на върха най-често тъпи, целокрайни или неправилно остро назъбени; отгоре лъскави, тъмнозелени, отдолу светлозелени, обикновено с тънък восъчен налеп, със или без ситни власинки (обикновено по жилките). Цветовете събрани обикновено в многоцветни (до 18 цвята) изправени щитчета в диаметър около 5 см; цветните дръжки добре развити, голи или с редки изправени власинки; цветовете 8 - 15 мм в диаметър. Чашковата паничка (хипантият) и чашелистчетата голи или с редки власинки; чашелистчетата при плодовете отклонени встрани. Венчелистчетата бели, възкръгли, с късо нокътче. Тичинките обикновено 20. Стълбчето само едно, в отделни случаи, при това много рядко — 2. Плодовете широко яйцевидни или почти сферични, 6 - 10 см дълги, светло- до тъмночервени, с една костилка.

Изменчивост
1. Листата възкожести, матови или лъскави         ........................................................................................................................................ 2
1* Листата не са възкожести, от двете страни или само отдолу влакнести .............................................................................................. 5
2. Листата матови. Цветните дръжки и чашковата паничка (хипантият) слабо влакнести . ................................................................. .3
2* Листата възкожести, лъскави, голи или влакнести само по жилките (на долната повърхност), с 3 - 7 обикновено тъпи дялове .... Цветните дръжки и чашковата паничка голи   var, splendens С. Koch, Dendrologie I (1869) 159; Hayek, 1. c. Черноморското крайбрежие (Варненско), Западна Стара пл. (Искърски пролом).
3.   Листата с плитки дялове, отдолу по жилките влакнести  .................................................................................................................... 4
3*  Листата дълбоко изрязани, почти до средната жилка . ....... f. dissecta (Borkh.) Buia, FL Rep. Pop.RomaneIV(1956) 262;C. dissecta . Borkh., Arch. Bot. Roemer (1798) 86; Mespilus fissa Poir. in Lam., Encycl. Meth. Bot. Suppl. (1813) 72; C. laciniata Stev. in Besser, Enum. Pl. Volhyn. (1822) 38. Разпространено в Родопите.
4.  Стълбчето изправено . . .f. monogyna; С. monogyna var. typica Beck f. coriaceaPodp.r Verh. Zool.-Bot. Ges. Wien LII (1902) 649......... Разпространено.
4* Стълбчето подвито в долната част, а в горната хоризонтално подгънато . . . . f. kyrtostyla (Fingerh.) Beck, Ann. Naturh. Mus. (Wien) П (1887) 96; C. kyrtostyla Fingerh., Linnaea IV (1829) 372; C. calycina Peterm. subsp. curvisepalia (Lindm.) Franco, Feddes Repert. LXXIX (1968) 39. Разпространено.
5. Сравнително нисък храст. Листата дребни (1,5 - 2,5 см дълги), отгоре тъмни и лъскави, от­долу влакнести. Цветните дръжки с ... редки власинки. Плодовете дребни . . .var. microphylla Uechtr; С. brevispina Kunze, Flora XXIX (1846) 737; C. monogyna Jacq. var. brevispina (Kunze) Dipp., Handb; Laubholz. Ill (1893) 459; Hayek 1. c. Тракийската низина (Свиленградско).
5* Сравнително нисък храст. Листата по-едри, при основата си клиновидни, обратно яйцевидни, с 3 - 5 островърхи дялове, отдолу влакнести. Цветните дръжки и хипантият (чашковата паничка) гъсто мъхнати, плодовете сравнително едри . . . .var. azarella (Griseb.) Hayek, op. cit., 756; C. monogyna subsp. azarella Franco, Collect. Bot. (Barcelona) VII (1968) 471; C. azarella Griseb., FL Rumel. Bithyn. I (1843) 88. Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Струмската долина (Петричко).

Стопанско значение. В миналото обикновеният глог е бил широко използуван от човека. Цветовете, семената, плодовете, кората, дървесината и корените се използували за различни цели — за сурогат на кафето, за добавка към брашното за хляб, за получаване на ракия, за багрене на вълна и памучни материи, различни дърводелски изделия, твърде много в народната медицина за лекуване на различни болести, при създаване на различни градински цветни и листни раси за декоративни цели.
Сега неговото използуване е много по-ограничено. Цветовете и листата съдържат кратегова киселина, ситостерин, пуринови производни, холин, изоамиламин, разлгчни алкиламинии др., поради което намира приложение в официалната и народната медицина за засилване на сърдечната дейност, против безсъние и повишена възбудимост, против задух, ангина пекторис и пр. Изкуствено създадени форми от човека, като: f. florerosea hort. (с розово венче), f. floreroseo-pleno hort. (с розово кичесто венче), f. florerubro hort. (с червена венче), f. florerubro-pleno (с червено кичесто венче), fflorealbo-pleno hort. (с бяло кичесто венче) и др., се отглеждат в паркове и градини (и дори по улиците) като декоративни дръвчета.


Период на цъфтеж: Цъфти: V—VI, плодоноси: VIII—IX.


         Разпространение в България:

Из храсталаци и редки гори (предимно в окрайнините им), по хълмисти терени и крайречни скатове, почти навсякъде единично. Из цялата страна от низините до 1500 м надморска. височина в планините. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Европа (без арктическите ù части, Балтийската и Югоизточната част на СССР и без Азорските острови), почти цяла Азия, Северна Африка.


Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България, том V, БАН, София, (1973)”

1. 2. 3. 4. 5. 6.

7. 8. 9. 10. 11.

Crataegus monogyna 1. Crataegus monogyna 2. Crataegus monogyna 3. Crataegus monogyna 4. Crataegus monogyna 5. Crataegus monogyna 6.

Crataegus monogyna 7. Crataegus monogyna 8. Crataegus monogyna 9. Crataegus monogyna 10. Crataegus monogina 11.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.