BGFlora.eu

 

BGORHIDEI-KN

Fam.  ORCHIDACEA

Dactylorhiza saccifera (Brongn.) Soó

ex: O. maculatus L. (Многогодишно растение) —В планинските храсталаци, гори и поляни (1—2—). V—VIII.
У нас само var. macrostachyus (Ten.) Asch. et Gr., (O. m. Ten.; O. saccifera Brogn.).
„Флора на България”, част I, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, Наука и Изкуство, София, (1966)

ex: O. maculata L. Sp. PI. ed. 1 (1753) 942; Hayek Prodr. Fl. Penins. Batc. Ill (1933) 397 —Петнист салеп
"Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Dactylorhiza Necker ex Nevski, (1937)
Вид: Dactylorhiza saccifera (Brongn.) Soó
Българско име: Торбест дланокоренник


Описание:

Sackförmiges Knabenkraut

Beschreibung: Pflanze kräftig, 35 - 70 cm hoch. Stengel voll, dick, oberwärts stark rinnig. Laubblätter 8 - 12, im oberen Teil des Stengels gedrängt und in die Tragblätter übergehend, seitlich abstehend bis schräg aufwärts gerichtet, teilweise überhängend, den Stengel kurzscheidig umfassend, rinnig gefaltet, verwaschen bis deutlich gefleckt. Das unterste Blatt eiförmig, kurz, die folgenden bedeutend länger, breit- lanzettlich mit der großten Breite nahe der Basis, spitz zulaufend, die oberen lanzettlich. Blütenstand locker bis dichtblütig, anfangs pyramidenförmig, später breit-zylindrisch. Blüten mittelgroß, weißlich, hell-lila bis violett. Tragblätter der unteren Blüten weit überragend, oben etwa so lang wie die Blüten. Sepalen eiförmig- lanzejttlich, die seitlichen gefleckt, abstehend, das mittlere aufgerichtet. Petalen kürzer, zusammenneigend. Lippe tief dreilappig, flach, 8 - 10 mm lang, 10 - 15 mm breit, kürzer als der Sporn, alle Lappen ziemlich schmal, der Mittellappen zugespitzt und vorgezogen, Malzeichnung unregelmaßige Striche, über die Lippe verteilt. Sporn sackartig-zylmdrisch, ziemlich lang (11 - 13 mm) und dick (3 - 4 mm), schräg abwärts gerichtet.
Blütezeit: Von Mitte Mai bis Ende Juli.
Höhenverbreitung: Von 400 m bis etwa 2000 m.
Standort: Im Buchen-, Tannen- und Kastanienwald an nassen Stellen, an Quellen, Bachlaufen und in feuchten Schluchten, nur selten in offenen Lagen.
Bastarde: Nachgewiesen mit D. cordigera und iberica.
Bildnachweis: 30. 6. 1977, Ioannina (Nordgriechenland), H. Baumann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

* * *

Описание: Мощно растение, 35 - 70 см високо. Стъблото плътно, дебело, горната му част силно набраздена. Листата 8 - 12, в горната част на стъблото нагъсто преминават в носещите листа, странично стърчащи до насочени полегато нагоре, частично надвиснали, обхващат стъблото късо разделени, набраздени, неясно очертани до отчетливо на петна. Най-долният лист яйцевиден, следващите значително по-дълги, широко копиевидни с най-голямата ширина близо до основата, събиращи се остро, горните копиевидни. Съцветието рехаво до плътно, първоначално с пирамидална форма, по-късно широко цилиндрична. Цветовете от среден размер, белезникави, светло лилави до виолетови. Прицветниците на ниските цветове широко разперени, по-горе толкова дълги, колкото цветовете. Sepals яйцевидно ланцетни, страничните на петна, изправени. Венчелистчетата по-къси, заедно наклоняващи се. Устната  дълбоко триделна плоска, дълга 8 - 10 mm, 10 - 15 mm широка, по-къса от шпората, всички дялове доста тесни, заострени на средните дялове и изтеглени напред, Рисунъкът е от неправилни чертички, разпределени върху устната. Шпората торбесто – цилиндрична, значително дълга (11 - 13 мм) и дебела (3 - 4 мм), насочена косо надолу.
Период на цъфтеж:  От средата на май до края на юли.
Разпространение по надморска височина: от 400 m до около 2000 m.
Местообитание:  В букови, елхови и кестенови гори на влажни места, мочури, потоци и във влажни долове, рядко по открити места..
Хибриди:  доказано от D. cordigera и iberica.
Произход на снимката: 30. 6. 1977 Янина (Северна Гърция), Х. Бауман.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

* * *

Многогодишни растения. Грудките дълбоко 3 - 4-делни. Стъблото до 60 см високо, плътно. Листата 5 - 9, обикновено с тъмни петна. Долните длъгнесто обратно овални, тъпи. Третият лист отдолу обикновено най-голям, широко ланцетен, другите ланцетни или линейно ланцетни, остри, раздалечени помежду си, най-горният лист ясно отдалечен от съцветието. Съцветието първоначално конично, впо­следствие овално или длъгнесто. Прицветниците по-къси или по-дълги от яйчника. Цветовете розови, по-рядко бели или пурпурни. Външните околоцветни листчета ланцетни, вътрешните линейни. Двете външни разперени, другите събрани в шлем. Устната с пурпурни петънца, с клиновидна основа, отпред триделна. Страничните ѝ дялове ромбични, отсечени и назъбени, средният триъгълен и обикновено по-дълъг. Шпората цилиндрична или торбеста.

Изменчивост

У нас само ssp. macrostachys (Ten.) Rolil. Sitzber. Böhm. Ges. Wiss. I (1911) 117 ; 0. macrostachys Teen. PI. Rar. Sic. I (1817) 7 ; O. saccifera Brogn. in Bory et Chaub. Fl. Pelop. (1838) 60- Шпората късо цилиндрична, почти във форма на торбичка.
"Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

* * *

Dactylorhiza saccifera - Петнист салеп

O. maculatus L. (Многогодишно растение) —В планинските храсталаци, гори и поляни (1—2—). V—VIII.
У нас само var. macrostachyus (Ten.) Asch. et Gr., (O. m. Ten.; O. saccifera Brogn.).
„Флора на България”, част I, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, Наука и Изкуство, София, (1966)

* * *

Цветовете са лилаво бели или розово бели. Листата са обратно яйцевидни, а горните към върха стават линейно ланцетни и не достигат съцветието. Листата имат тъмни петна. Тези растения са високи 15 – 60 см.

Растат в гори, храсталаци и поляни край потоци на надморска височина 0 – 2200 метра.

Период на цъфтеж: Цъфти май – юли.

Разпространение в България: Стара планина, Витоша, Славянка, Пирин, Рила, Родопи, Странджа.

Общо разпространение: Европа, Азия – Сирия, Азиатска Турция; Евро – Сибирски ареал.

„Орхидеите на Странджа”, С. Узунова, Б. Бергман, К. Няголов, С. Узунов, Бургас, 2004

********************************


Период на цъфтеж: Цъфти: V—VIII.


         Разпространение в България: Разпространен предимно в планините (в Рила до 2200 м надм. в.) в широ­колистни и иглолистни гори, горски поляни, край планинските потоци, в хра­сталаците и влажните ливади. В повечето от нашите планини, но най-вече и западната половина на страната. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Почти цяла Европа, Предна Азия, Сибир до Якутия, Северна Африка.


Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник:  "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964), „Флора на България”, част I, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, Наука и Изкуство, София, (1966), „Орхидеите на Странджа”, С. Узунова, Б. Бергман, К. Няголов, С. Узунов, Бургас, 2004

 

1. 2.

3. 4.

5.

6.

7. 8.

9. 10.

11. 12.

13. 14.

15. 16.

17.

18.

19. 20.

21. 22.

23.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.