BGFlora.eu

 

BGORHIDEI-KN

Fam.  ORCHIDACEAE

Dactylorhiza sambucina (L.) Soó

ex Orchis sambucina L.

Fl. Suec. ed. 2 (1775) 312 ; Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. III (1933) 395 - Бъзов дланокоренник

Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Dactylorhiza Necker ex Nevski, (1937)
Вид: Dactylorhiza sambucina (L.) Soó
Българско име: Бъзов дланокоренник


Описание:

Holunder-Knabenkraut

Beschreibung: Pflanze gedrungen, 10 - 30 cm hoch. Stengel hohl, blaßgrun, oberwärts rinnig. Laubblätter 4 - 6, am Grunde gedrängt, lebhaft grün, ungeffeckt, aus schmälerem Grunde länglich bis lanzettlich, zugespitzt. Blütenstand eiformig bis zylindrisch, dicht- und reichblütig. Blüten hellgelb oder hell- bis dunkelrot mit gelblichem Schlund, schwach nach Holunder duftend. Tragblätter lanzettlich, länger bis so lang wie die Blüten. Sepalen eiförmig-lanzettlich, stumpf, die seitlichen abstehend bis zurückgeschlagen, das mittlere mit den Petalen zusammenneigend. Petalen länglich-eiförmig, kürzer. Lippe queroval bis rundlich, 8 - 10 mm lang, 11 - 16 mm breit, flach, bisweilen vorne dreilappig, Malzeichnung aus kleinen Punkten bestehend. Sporn walzlich-zylindrisch, sehr lang (12 - 15 mm) und dick (3 mm), meist steil abwärts gerichtet.
Bliitezeit: Von April bis Juni, je nach Hohenlage.
Höhenverbreitung: Von der Ebene bis etwa 2100 m, vorwiegend in den Berglagen.
Standort: Trockene und frische Wiesen, lichte Nadelwälder, bevorzugt kalkarme Boden.
Naturschutz: In der BRD vom Aussterben bedroht.
Bastarde: Mit D. majalis und romana, C. viride, G. conopsea.
Bildnachweis: 20. 5. 1981, Orihuela (Mittelostspanien), H. Baumann.
Das Bild zeigt die gelbe Farbvariante. Die Blütenlippe ist fast ganzrandig, der Sporn
sackartig und nach unten weisend.   

* * *

Описание: Набито, плътно растение, 10 - 30 см високо. Стволът е кух, мътно зелен, горната му част е набраздена. Листата 4 - 6, в основата сбити, ярко зелени, без петна, от по-тясната основа продълговати да копиевидни, заострени. Съцветието яйцевидно, до цилиндрично, гъсто и многоцветно. Цветовете светложълти или светло- до тъмно червени със жълто гърло, със слаб аромат на люляк. Прицветниците копиевидни, по-дълги до почти равни на размера на цвета. Чашелистчетата (Sepalen) яйцевидно-копиевидни, тъпи, странично стърчащи нагоре до обърнати назад, средните заедно с венчелистчетата наклонени едно към друго. Венчелистчетата продълговато-яйцевидни, по-къси. Устната напречно овална да закръглена, дълга 8 - 10 мм, широка 11 - 16 mm, плоска, понякога отпред триделна, Рисунъкът, се състои от малки точки. Шпората е закръглено-цилиндрична, много дълга (12 - 15 mm) и дебела (3 mm), най-често насочена стръмно надолу.
Период на цъфтеж:  От април до юни, в зависимост от надморската височина.
Разпространение по надморска височина: от равнините до около 2100 m, главно в планинския пояс.  
Местообитание:  Сухи и свежи ливади, просветлени иглолистни гори, предимно върху бедна на варовик почва.
Опазване: В Германия са застрашени от изчезване.
Хибриди:   С D. majalis и романа, C. Viride, G. conopsea.
Произход на снимката: 20. 5. 1981 г., Orihuela (Средният Изток на Испания), З. Бауман.
Снимката показва вариант със жълт цвят. Устната е с почти цял ръб, шпората е торбовидна и насочена надолу.
From: "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982)

"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982)

********************************************************

Многогодишни растения.  Грудките длъгнести или цилиндрични, на върха си късо 2 – 4 -делни рядко цели. Стъблото до 25 см високо, облистено до горе. Листата 4 - 5, без петна, долните обратно овално ланцетни, най-широки в горната си част, възтъпи, горните 1 - 2 ланцетни, стеснени към основата си, постепенно намаляващи по големина с изкачването по стъблото. Най-горните от тях стигат до съцветието. Съцветието овално, не много гъсто. Прицветниците широко ланцетни, по-дълги от яйчника, най-долните по-дълги от цветовете. Цветовете медночервени или бледожълти, без мирис. Околоцветните листчета длъгнесто овални, тъпи, външните завити назад, вътрешните събрани. Устната с полукръгли очертания, с вълновиден ръб, отпред понякога неясно триделна с петънца по средата. Шпората дебела, цилиндрично конична, насочена надолу, дълга колкото яйчника или по-дълга.

"Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),


Период на цъфтеж: От април до юни, в зависимост от надморската височина.


         Разпространение в България: Сухи и свежи ливади, просветлени иглолистни гори, предимно върху бедна на варовик почва. В предпланините и планините, най-вече в западната половина на страната. На Витоша и Славянка до 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: От Скандинавския полуостров, Южна Финландия и балтийските държави до Северна Испания, Германия, Унгария и Балканския полуостров. Липсва в Средиземноморската област. Посочва се за Кавказ.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.  Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник:  "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.