BGFlora.eu

 

Dianthus moesiacus Vis. et Panč.

Dianthus moesiacus Vis. et Panč. Mem. 1st. Veneto XV (1870) 17 Vel., FL Bulg. (1891) 83 et Suppl. I (1898) 44; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1 (1924) 233; Стоян. Ахт., Сборн. БАН XXIX (1935) 51; D. burgasensis Tutin, Rep. Spec. Nov. LXVIII (1963) 192— Мизийски карамфил

Семейство: Caryophyllaceae Juss.
Род: Dianthus L.
Вид: Dianthus moesiacus Vis. et Panč.
Българско име: Мизийски карамфил


Описание:

Многогодишни. Туфесто растение, високо до 60 см. Листата почти четиновидни приосновните (0,1) 0р2 - 0,5 (1,2) мм широки, стъбловите 0,2 - 1 мм широки. Листните влагалища няколко пъти по-дълги от диаметъра на стъблото. Цветовете многобройни, събрани в сравнително тесни сбити главички. Прицветниците длъгнесто обратно овални, отпред тъпи с шиловидно осилче, кожести. Причашковите люспи подобни на прицветниците, по ръба обикновено ненабръчкани, дребни, с къси осилчета, приблизително равни по дължина с люспите, стигащи до средата на чашката. Чашката (7) 10 -  13.мм дълга, 1,5 – 2 мм широка, разширена в средната част. Чашковите зъбци длъгнесто ланцетни, триъгълно ланцетни или триъгълни. Петурите на венчелистчетата линейно лопатовидни, тясно ланцетни, елиптично обратно овални или длъгнесто обратно овални, 3 - 5 мм дълги, 3 - 6 пъти по-къси от нокътя, на върха ситно, понякога ясно назъбени, голи.

Изменчивост
subsp. moesiacus; subsp. genuinus Stoj. et Acht., 1. c. Растение c тесни листа; приосновните сравнително меки, 8 – 20 см дълги и 0,5 - 1 мм широки; стъбловите около 1 - 1,5 мм широки. Чашката 10 - 13 мм дълга. Разпространено.
subsp. skobelevii (Vel.) Stoj. et Acht., op. c. 53; D. moesiacus var. skobelevii Vel., Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 45; Hayek, 1. c: Листата тесни; приосновните четиновидни или почти нишковидни, около 0,1 - 0,2 мм широки; стъбловите 0,2 - 0,4мм широки. Чашката около 10 - 12 мм дълга до 2/3 или изцяло покрита от връхните листа. Чашковите зъбци длъгнесто ланцетни. Връхните листа бледи до белезникави, приблизително еднакво дълги, образуващи обща об­вивка. Венчелистчетата къси; петурата около 5 мм дълга, линейно лопатовидна, донякъде не­равномерно назъбена. Тракийската низина, Тунджанската хълмиста равнина (Сакар планина).
subsp. grančarovii (Urum.) Stoj. et Acht., 1. c.; D. grančarovii Urum, Сборн. БАН XXII (1926) 22. Приосновните листа 0,5 - 2 мм широки; връхните листа образуващи обвивка, бледи. Чашката 7 мм дълга, относително широка, с по-широки триъгълно ланцетни зъбчета. Петурата на венчелистчетата елиптично обратно овална, неясно назъбена, около 5 мм дълга. Средна Стара планина (Габровски, Троянски и Карловски балкан).
subsp. stribrnyi (Vel.) Stoj. et Acht., 1. c.; D. stribrnyi Vel., Sitzb. Bohem. Gessell. . Wiss. (1893) 15 et Fl. Bulg. Suppl. I (1898) 49, p. p.; Hayek, op. c. 236. Приосновните листа (0,5) 1 - 3 мм широки; стъбловите 2 - 5 мм широки; връхните, удължено елиптични, от тръб­ната си страна преминаващи в доста твърд осил, понякога зеленикав; връхните листа обра­зуващи възрозова или бледа обвивка около цветната главичка. Чашката 8 - 10 мм дълга със сравнително широки триъгълни или триъгълно ланцетни зъбчета. Петурата на венчелистче­тата длъгнесто обратно овална, неясно назъбена. Тракийската низина, Средните Родопи.
subsp. sevlievensis (Deg. et Neič.) Stoj. et Acht., op. c. 54; D. vandasii Vel. var.. sevlievensis Deg. et Neič., Пер. Спис. LXIX (1908) 74: D. geticus Kulcz., Rospr. Vydz. Przyr. Math. Polsk. Akad. LIX, В (1923) 37; D. stribrnyi Vel., op. c. 15, p. p. Връхните листа зелени, c дълги осили, стъбловите 3 - 5 мм широки. Чашката 10 - 13 мм дълга. Чашковите зъбци тясно ланцетни. Образува преходи към типичното растение. Североизточна България. Предбалкана, Източна Стара планина, Дунавската равнина.


Период на цъфтеж: Цъфти: VI—VIII.

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

         Разпространение в България: По каменливите поляни и тревистите места. Разпространено, от мор­ското равнище до 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: България, Югославия. Балкански ендемит.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Стрибърниевият карамфил Dianthus moesiacus Vis. et Panč.  subsp. stribrnyi (Vel.) Stoj. et Acht. е включен в „Червена книга на НР България”, том 1. Растения като рядък вид. Балкански ендемит. Включен е в  европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория уязвим.

„Червена книга на НР България”, том 1. Растения, БАН, София (1984)

*   *   *

Приложение: Червена книга на Република България - Електронно издание - http://e-ecodb.bas.bg//rdb/en/vol1

*   *   *

Източник:  „Флора на НР България”, том III, БАН, София, (1067)

 

1. 2. 3. 4.

Dianthus moesiacus 1. Dianthus moesiacus 2. Dianthus moesiacus 3. Dianthus moesiacus 4.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.