Dictamnus albus
Dictamnus albus L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 383; Hayek, Prodr. FI. Penins. Balc. I (1925) 589; Townsend, Fl. Eur. II (1968) 229; D. Fraxinella Pers., Syn. 1 (1805) 464; Boiss., Fl. Or. I (1867) 920 — Росен
Семейство: Rutaceae Juss.
Род: Dictamnus L.
Вид: Dictamnus albus L.
Българско име: Росен
Описание:
Многогодишни, коренът мощен, вдървенял, 35 - 80 см високи растения. Стъблата в основата вдървенели, прави, влакнести или в долната част голи. Листата нечифтоперести, последователно разположени, с крилати късо просто влакнести дръжки и оси; листчетата 3 - 6 двойки, 1,5 - 5,0 см дълги, 0,5 - 2,5 см широки, ланцетни до яйцевидни, на върха заострени, по ръба назъбени, главно по жилките късо влакнести, по повърхността с тъмни точковидни жлезички, приседнали, само връхното с дълга дръжка. Цветовете във връхни гроздовидни съцветия; съцветната ос късо влакнеста, с множество черни точковидни жлезички. Прицветниците линейно ланцетни или ланцетни, късо влакнести, с тъмни точковидни жлезички. Цветните дръжки късо влакнести и гъсто тъмно жлезисти. Чашелистчетата 5 - 6 мм дълги, ланцетни, заострени или яйцевидно ланцетни, тъпи, покрити с тъмни точковидни жлезички, голи или влакнести, често венчевидно обагрени. Венчелистчетата 10 - 25 мм дълги, елиптично ланцетни, в основата стеснени в нокътче, бялорозови до синьобели, с ясни жилки и тъмни точковидни жлези по тръбната страна. Тичинките с дълги дръжки, в долната част късо влакнести, към прашниците гъсто жлезисти. Стълбчето със или без жлезички. Кутийката с брадавичеста повърхност, гъсто покрита с тъмни жлезички, късо влакнеста. Семената черни, лъскави, блестящи.
Из м е н ч и в о с т
var. albus. Чашелистчетата ланцетни, заострени, влакнести, с тъмни жлезички. Разпространено в границите на вида.
var. macedonicus Borb., Term. Fuzetek XIX (1896) 352; Hayek, 1. c. Чашелистчетата яйцевидно ланцетни, обикновено тъпи, почти голи, само с тъмни жлезички по повърхността или късо ресничести по ръба. Разпространено в границите на вида.
Период на цъфтеж: Цъфти V—VII, плодоноси VII—VIII.
Разпространение в България:
По каменисти, тревисти и храсталачни места. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеяолски район, Западни гранични планини, Струмска долина, Славянка. Средна гора, Родопи, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина, от морското равнище докъм 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Централна и Южна Европа, Азия.
Защитен статус: Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България, том VII, БАН, София, (1979)
1. 
2. 
3. 
4. 
6.
Dictamnus albus 1. Dictamnus albus 2. Dictamnus albus 3. Dictamnus albus 4. Dictamnus albus 6.
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev
