BG Flora.eu  

Echium  vulgare L.

Echium vulgare L., Sp. PL, ed. 1 (1753) 139; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1928) 93; Gibbs, Fl. Eur., III (1972) 99; Exs.: PI. Bulg. Exsicc., No 859 — Обикновено усойииче

Семейство:  BORAGINACEAE   JUSS.  -  ГРАПАВОЛИСТНИ

Род:  ECHIUM L.  -  УСОЙНИЧЕ, ЛИСИЧА ОПАШКА 

Вид:  Echium  vulgare L. 

Българско име:  Обикновено усойииче

Описание:

Двугодишно до многогодишно растение. Стъблото 20—105 см високо, 0,3—0,8 см в диаметър, закръглено ръбесто, изправено, в основата разклонено, нагоре късо разклонено, разредено облистено, покрито с разположени върху брадавички четинести власинки и гъсти прости прилегнали власинки. Листата 1,0—10 см дълги, 0,5—1,5 см широки, ланцетни, елиптични, целокрайни; приосновните стеснени в 2—6 см дълги крилати дръжки, при цъфтежа увяхващи, нагоре приседнали, полустъблообхващащи, отгоре покрити с разположени върху брадавички прилегнали къси четинести власинки, отдолу с гъсти наплъстени четинести власинки, по ръба дълго четинести и късо просто ресничести. Прицветниците 2—5,5 мм дълги, 0,8—1,5 мм широки, ланцетни, обратно клиновидни, по повърхността и по ръба четинесто и много ситно просто влакнести. Съцветията класоподобни, метлицоподобни, завитите полусенници 1—8 см дълги. Цветните дръжки по-къси от 1 мм, дълго четинести и късо просто влакнести. Чашката 3,5— 7,5 мм дълга, дяловете 0,6—0,8 мм широки, ланцетни, елиптични, дълго четинесто и късо просто влакнести. Венчето 0,9—1,5 мм дълго, от основата нагоре тясно фуниевидно, при отвора скосено, горните два дяла по-големи, всичките заоблени, по ръба много ситно назъбени, вълновидно нагънати или гладки, по повърхността разпръснато, по някои жилки по-дълго просто влакнести, по ръба много ситно ресничести, сини или в основата белезникави, нагоре сини, при прецъфтяване розови. Тичинките и стълбчето значително надвишаващи венчето. Стълбчето повече от 1,0 мм 2-делно, просто влакнесто; близалцата точковидни. Орехчетата 1,8—3,2 мм дълги, неправилно яйцевидни, неравномерно и неправилно брадавичести, на върха заострени, в основата с ципеста коронка.

Период на цъфтеж

Цъфти VI—VII, плодоноси: VII—IX.

Разпространение в България: 

По сухи тревисти и каменисти места, по синорите и край пътищата, по рудерализирани терени в равнините и планините. Разпространено, от морското равнище докъм 1500 м надморска  височина.

Общо разпространение: 

Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Японо-Китайската област. В Северна Америка пренесено.  

Защитен статус: 

Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: 

лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: 

 „Флора на НР България”, том IX, БАН, София, (1989)  

 

1.   2.   3   4.   5.   6.   7.   8.

Echium vulgare 1.    Echium vulgare 2.    Echium vulgare 3.     Echium vulgare 4.

Echium vulgare 5.    Echium vulgare 6.     Echium vulgare 7.    Echium vulgare 8.

 

НАЧАЛО/BEGINNING

E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                         © K. Nanev


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.