BGFlora.eu

 

 

BGORHIDEI-KN

Fam.  ORCHIDACEAE

Epipactis helleborine (L.) Crantz

ex: Е. palustrfs (L.) Crantz Stirp. Austr.( 1769) 462; Helleborine palustris Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. 111(1933) 411; Serapias Helleborine η. palust­ris L. Sp. PL ed. 1 (1753) 950 — Блатен дремник ( "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

Семейство: Orchidaceae Lindl.
Род: Dactylorhiza Necker ex Nevski, (1937)
Вид: Epipactis helleborine (L.) Crantz
Българско име: Широколистен дремник


Описание:

Epipactis helleborine (L.) Crantz

Breitblättrige Stendelwurz

Beschreibung: Pflanze schlank oder robust, 20 - 70 cm hoch. Stengel unten kahl, oberwärts bisweilen leicht flaumig behaart. Laubblätter 5 - 9, gewöhnlich groß, abstehend, 6 - 15 cm breit, eiförmig bis eiförmig-lanzettlich, die unteren kürzer und breiter, nach oben kleiner und schmäler werdend, die obersten tragblattartig. Blütenstand vor dem Aufblühen seitlich übergebogen, bis zu 35 cm lang, locker oder dicht, meistens vielblütig. Blüten mittelgroß, grünlich bis rötlich. Tragblätter lanzettlich, zugespitzt, abstehend oder nach abwärts gerichtet. Perigonblätter anfangs glockig, zuletzt aber weit abstehend, eiförmig bis lanzettlich, 8 - 12 mm lang, Sepalen grüm oder olivgrün, bisweilen braun überlaufen. Petalen deutlich kürzer, hellgrün, rosa getönt. Lippe nach vorne gerichtet. Hinterlippe topfförmig, vorne mit enger Mündung, außen grün, innen dunkelbraun, glänzend, 4 - 6 mm lang. Vorderlippe herz- bis eiförmig mit zurückgeschlagener Spitze, bis zu 5 mm lang, am Grunde meist mit zwei glatten Höckern. Klebdrüse am oberen Narbenrand, weißlich, rund. Entwickelt vielfach nichtblühende Sprosse.
Blütezeit: Von Juni (im Süden) bis August.
Höhenverbreitung: Von der Küste bis über 2500 m.
Standort: In Nadel- und Laubwäldern, im Gebüsch, auf Waldwiesen, selten in offenen Lagen.
Bastarde: Sehr selten mit E. atrorubens, E. leptochila, E. microphylla und E. purpurata.
Bildnachweis: 10. 7. 1977, Trikala (Griechisches Festland), H. Baumainn.

* * *

Описание: Стройно или набито растение, 20 - 70 cm високо. Долната част на стъблото е гола, горната понякога леко пухкаво окосмена. Листата 5 - 9, обикновено големи, стърчащи, 6 - 15 cm широки, яйцевидни до яйцевидни-копиевидни, долнате по-къси и по-широки, нагоре по-малки и стеснени, най-горната подобни на прицветнин. Съцветието преди разцъфване странично надвесени, до 35 см дълги, разредени или плътни, ньй-често с множество цветове. Цветовете със среден размер, зеленикави до червеникави. Прицветниците копиевидни, позаострени, стърчащи или насочени надолу. Листчета на перигона отначало във форма на камбана, но по-късно широко раздалечени, яйцевидни до копиевиден, дълги 8 - 12 mm, венчелистчетата зелени или маслинено зелени, понякога преливащи в кафяво. Страничните венчелистчета значително по-къси, светло зелени, розово оцветени. Устната насочена напред. Задната устна с форма на глинено гърне, предната с тесен устие, зелена отвън, тъмно кафява отвътре, лъскава, 4 - 6 mm дълга. Предната устна сърцевидно- до яйцевидна с огъвае зад върха, дълга до 5 мм, обикновено в долната част с две гладки гърбици. Лепливи жлези в горния ръб на близалцето, белезникаво, кръгло. Развиват се многократно нецъфтщи издънки.
Период на цъфтеж: От юни (на юг) до август.
Разпространение по надморска височина: От морско равнище до над 2500 m.
Местообитание:  В иглолистни и широколистни гори, в храсти, по поляни, по-рядко в открити места.
Хибриди: Много редки с Е. atrorubens, E. leptochila, E. microphylla и E. purpurata.
Произход на снимката: 10. 7. 1977 г., Трикала (континенталната част на Гърция), H. Baumainn.
From: "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982)

* * *

Epipactis helleborine (L.) Crantz -

Е. palustrfs (L.) Crantz Stirp. Austr.( 1769) 462; Helleborine palustris Hayek Prodr. Fl. Penins. Balc. 111(1933) 411; Serapias Helleborine η. palust­ris L. Sp. PL ed. 1 (1753) 950 — Блатен дремник

Многогодишно растение. Коренището c дълги междувъзлия. Стъблото високо до 50 см. Дол­ните листа елиптични, горните ланцетни, заострени. Съцветието рядко. Цве­товете увисващи. Прицветниците обикновено по-къси от цветовете. Вън- шните околоцветни листчета зеленикави, вътрешните белезникави, всички събрани в камбановиден шлем. Устната бяла. Задното членче жлебовидно, по средата жълто, предното сърцевидно/ плоско, отпред тъпо, разперено, свързано със задното чрез съчленение и с две гребенчета при основата си.
"Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

* * *

Период на цъфтеж: Цъфти: V—VIII.

         Разпространение в България: В мочурливите места и край водите, в различни части на страната, но по-често на запад, найгвече в предпланините и долния планински пояс, до 1000 м надморска. височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

      Общо разпространение: Почти в цяла Европа, освен крайния Север, Западна Азия до Трансбайкал, Северна Африка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964)

1. 2.

3. 4.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.