BGFlora.eu

 

Galega officinalis L.

1673. G officinalis L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 714;  Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 794; Ball, Fl. Eur. II (1968) 107; G. patula Stev., Bull. Soc. Nat. Mosc. XXIX, 3 (1856) 140; Exs.:Pl. Bulg. Exsicc. № 363 — Жаблек, Конски ребра

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Galega L.
Вид: Galega officinalis L.
Българско име: Жаблек, Конски ребра

Описание:

Многогодишно растение. Стъблото в основата слабо вдървеняващо, изправено, 40,0 - 150,0 см високо, кръгло, слабо надлъжно наребрено, кухо, голо или разсеяно влакнесто, разклонено. Листата нечифтоперести, листната ос (3,0) 4,0 - 8,0 (17,0) см дълга, гола или разсеяно влакнеста. Листчетата 9,0 - 17,0 (-50,0) мм дълги и (2,0) 4,0 - 10,0 (19,0) мм широки, продълговати, елиптични, обратно яйцевидни или ланцетни, в основата закръглени до неясно сърцевидни, на върха притъпени или плитко врязани, късо островърхи, на къси дръжки, светлозелени, голи или отдолу разсеяно прилегнало влакнести. Прилистниците (6,0) 8,0 - 12,0 (17,0}мм дълги, яйцевидно стреловидни, листовидни, възголи, свободни, трайни. Съцветията (2,0) 5,0 - 25,0 см дълги, гроздовидни, странични, в пазвите на листата по дължината на стъблото, многоцветни, по-дълги от пазвения лист. Цветните дръжки 4,0 - 5,0 мм дълги, разсеяно влакнести. Прицветниците линейно шиловидни, 5,0 - 6,0 мм дълги, разсеяно късо влакнести. Чашката 4,0 - 5,0 (6,0) мм дълга  и 2,0 мм широка, възгола или разсеяно късо влакнеста, почти правилна, до средата наделена; зъбците линейни, повече или по-малко равни с тръбицата. Венчето 10,0 - 15,0 мм дълго, бяло до виолетово, голо. Флагчето елиптично обратно яйцевидно, на върха цяло или леко врязано, 7,0 - 8,0 мм широко, в основата постепенно източено в къс широк нокът; малко по-дълго от крилцата и ладийката. Крилцата удължено елиптични, в основата с източен, тясно елиптичен придатък, стеснени в тънки дълги нокти, равни с ладийката. Ладийката елиптична, на върха късо източена, силно сърповидно извита, в основата с дълги тънки нокти. Бобът 2,0 - 5,0 см дълъг и 2,0 - 3,0 мм широк, линейно цилиндричен, напречното сечение кръгло, слабо прищъпнат, гол, многосеменен. Семената 4,0 - 4,5 мм дълги и 2,0 мм широки, удъл­жено бъбрековидни, странично сплеснати, кафяви, гладки.

Стопанско значение. Отровно, използува се в народната медицина, фуражно преди цъфтеж, слабо медоносно, декоративно.

¹ Разработил Б. Кузманов.

„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

*   *   *

Период на цъфтеж: Цъфти:  V - VIII, плодоноси:  VIII -  IX.

Разпространение в България: Из влажни сенчести места, из окопи, ровове, край горите, в равнините и планините. Разпространено, докъм 1300 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Централна, Източна и Южна Европа, Югоза­падна Азия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.