BGFlora.eu

 

Genista januensis

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Genista L.
Вид: Genista januensis Viv.
Българско име: Триръба жълтуга

Описание:

(4—6) група G. januensis. Храсти 10,0 - 50,0 (70,0 - 100,0) см високи. Листата линейни до елиптични, трайни или опадливи, целокрайни или ресничесто напилени, голи или с разсеяни .власинки. Чашката звънеста, 3,5 - 4,0 (5,0) мм дълга, до 2/3 или 1/3 двуустна. Венчето жълто. Съцветията гроздовидни, рехави. Бобът продълговат, гол, разпуклив.

1   Стъблото крилато, триъгълно …………................................................................………… 4. Триръба жълтуга — G. januensis Viv.
1* Стъблото без крила, кръгло ………….................................................................…………………………………………..…………. 2
2  Листата напилени  ………………………………...................................................................…  Триръба жълтуга — G. januensis Viv.
2* Листата целокрайни …………………………………………………………................................................................……………… 3
3  Зъбците на чашката отвътре влакнести. Листата обикновено опадливи …………..….. 6. Румелийска жълтуга — G. rumelica Vel.
3* Зъбците на чашката отвътре голи. Листата трайни ...…........…………………………… 5. Тяснолистна жълтуга — G. lydia Boiss.

Genista januensis Viv.

1638 (4). G. januensis Viv., Elench. PI. Hort. Dinegro (1802) 19; Gibbs, Notes Roy. Bot. Gard. Edinb. XXVII (1966) 37 et Fl. Eur. II (1968) 96; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 915; G. triangularis Willd., Sp. Pi. Ill (1802) 938; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, I (1925) 617 et auct. bulg.; G. triquerta Waldst. et Kit., PI. Rar. Hung. II (1802) 165, t. 153; G. spathulata auct. Stoj. et Stef., 1. c. et auct. Bulg. pi., non Spach; G. lydia var. spathulata auct. Hayek, op. c. 914; G. lydia auct. Aschers. et Graebn., Syn. VI, 2 (1906) 262; G. scariosa Viv., Ann. Bot. I (1804) 175; Fl. ItaL Fragm. (1808) 8; Панч., Грача Фл. Кнеж. Буг. I (1883) 23; G. transsilvanica Schur, Enum. PI. Transs. (1866) 44 — Триръба жълтуга

ђ. Храст 10,0 - 100,0 см висок. Стъблото полегнало или възходящо, от основата разклонено, с три ясни, остри, до 1,0 мм широки, криловидни ребра, понякога с по 3 - 4 по-ниски или неясни ребра между тях или ребрата 6 - 9, плитки, неясно изразени, голо, без бодли. Листата (5,0) 10,0 - 15,0 (40,0) мм дълги и 2,0 - 4,0 (7,0) мм широки, елиптични, ланцетни или линейно ланцетни, в основата клиновидно стеснени, на върха притъпени, врязани или заострени, приседнали, по ръба тясно хрущялни и обикновено ресничесто напилени; голи, трайни; листата на стерилните клонки 5,0 - 40,0 мм дълги и 3,0 - 7,0 мм широки. Прилистниците трайни, шиловидни, до 2,0 мм дълги, голи. Съцветията гроздовидни, 3,0 - 5,0 см дълги, рехави, с 2 - 10 цвята, по върховете на стъблото и неговите разклонения. Цветните дръжки 1,0 - 2,0 (2,5) мм дълги, голи или влак­нести. Прицветниците шиловидни, до 1,0 мм дълги, прикрепени в средата или в горната половина на цветната дръжка, голи или късо четинесто влакнести. Чашката до 4,0 мм дълга и 3,0 мм широка, звънеста, възгола до четинесто влакнеста, докъм средата двуустна, горните зъбци триъгълни, долните тясно линейно триъгълни, всички повече или по-малко равни на устната. Венчето 12,0 - 15,0 мм дълго, интензивно жълто. Флагчето 7,0 - 8,0 мм широко, яйцевидно елиптично, на върха цяло, в основата внезапно стеснено в тънък къс нокът, повече или по-малко равно на крилцата и ладийката, голо. Крилцата тясно елиптични, в основата с широк елиптичен придатък, стеснени в тънки дълги нокти, голи. Ладийката тясно елиптична, в основата с тънки дълги нокти, гола, по ръба късо ресничеста. Бобът 1,5 - 2,0 см дълъг и 4,0 - 5,0 мм широк, продълговат, гол, с 3 - 8 семена. Семената 3,0 - 3,5 мм дълги и 2,0 - 2,5 мм широки, лещовидни, кафяви, гладки.

Забележка.
1. Под названието Genista spathulata редица автори посочват растения, отнасящи се към G. januensis (вж. Reichenbach, 1. с. и Gibbs, 1. с.). Можем да считаме, че най-ясно изразени са белезите на G. januensis (G. triangularis) в северозападните части на ареала на вида, докато тези на G. spathulata auct. в югоизточните, където се появяват форми, преходни към G. lydia Boiss. Поради трудностите по типифициране на G. spathulata Spach (вж. Gibbs, 1. с.) и неизследваните интрогресивни отношения между G. januensis, G. spathulata и G. lydia считаме обединението на G. spathulata с G. januensis понастоящем като най-целесъобразно.
2. Трябва да се отбележи, че G. januensis се среща главно на варовити терени, a G, spathulata auct. и на силикатни, което говори за известна екотипна диференциация, която по­настоящем не може да бъде таксономически изразена.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII.

Разпространение в България: Из сухи скалисти и тревисти места, в разредени гори, в низините и долния планински пояс. Черноморско крайбрежие (Варна), Североизточна България (Шумен, Преслав, Разград, Невша), Дунавска равнина (Свищов), Предбалкан (Михайловградско, Врачанско), Западна (Елешница, Челопеч, Черепиш, Курило, Своге, с. Лютиброд, Петрохан) и Средна (Троян, Етрополе, Калофер, Тетевен) Стара планина, Софийски район (София, с. Кътина, с. Локорско), Знеполски район, Западни гранични планини (Кюстендилско, Осоговска планина), Струмска долина, Славянка, Пирин, Рила (Рилски манастир, Рила, с. Стоб), Западни (Брацигрво, Юндола, Белово, Велинград, Сестримо) и Средни (Бяла Черква) Родопи, Западна Средна гора (Лозенска планина, Същинска Средна гора), Тракийска низина (Бесапарски ридове, Кричим, Пазарджик, с. Козарско, Пазарджишко, Старозагорски бани), от морското равнище до 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Югоизточна Европа (Италия, Югославия, Ру­мъния), Източно Средиземноморие.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.