BGFlora.eu

 

Genista lydia

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род:Genista L.
Вид: Genista lydia Boiss.
Българско име: Тяснолистна жълтуга
Описание:

(4—6) група G. januensis. Храсти 10,0—50,0 (70,0—100,0) см високи. Листата линейни до елиптични, трайни или опадливи, целокрайни или ресничесто напи- лени, голи или с разсеяни .власинки. Чашката звънеста, 3,5—4,0 (5,0) мм дълга, до 2/3 или 1/3 двуустна. Венчето жълто. Съцветията гроздовидни, рехави. Бобът продълговат, гол, разпуклив.

1   Стъблото крилато, триъгълно ……….....................................................................………… 4. Триръба жълтуга — G. januensis Viv.
1* Стъблото без крила, кръгло …………………...................................................................…………………………………………….. 2
2   Листата напилени ……………….....................................................................……………… 4. Триръба жълтуга — G. jqnuensis Viv.
2* Листата целокрайни ………………………....................................................................………………………………………………. 3  
3   Зъбците на чашката отвътре влакнести. Листата обикновено опадливи  ………......... 6. Румелийска жълтуга — G. Rumelica Vel.
3* Зъбците на чашката отвътре голи. Листата трайни ……………........................................ 5. Тяснолистна жълтуга — G. lydia Boiss.

Genista lydia Boiss.

1639 (5). G. lydia Boiss., Diagn. Pl. Or. Nov. ser. I, II (1843) et  Fl. Or. II (1872) 44; Vel., Fl. Bulg. (1891) 123; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 914; Gibbs, Notes Roy. Bot. Gard. Edinb. XXVH (1966) 39 et Fl. Eur. II (1968) 96, p. p.; G. tinctoria subsp. lydia (Boiss.) Aschers. et Graebn., Syn. VI, 2 (1907) 262; G. leptophylla Viv., Ann. Sci. Nat. Ill (1845) 127 et auct. bulg. — Тяснолистна жълтуга

ђ. Храст 10,0 - 50,0 см висок. Стъблото полегнало или възходящо, разклонено, често първичните разклонения стелещи се, вторичните изправени, повече или по-малко кръгло, със 6 - 9 плитки ребра, голо или в горната си част влакнесто, без бодли. Листата 3,0 - 10,0 мм дълги и 1,0 - 3,0 мм широки, прости, линейно елиптични или линейно ланцетни, възкожести, на върха притъпени или едва заострени, приседнали, целокрайни, без хрущялен ръб, голи или дълго разсеяно влакнести, трайни. Прилистниците трайни, шиловидни, до 1,0 мм дълги, голи. Съцветията 2,0 - 4,0 см дълги, гроздовидни, рехави, с (3) 5 - 7 (10) цвята, по върховете на клонките. Цветните дружки 1,0 - 2,0 (2,5) мм дълги, голи до гъсто влакнести. Прицветниците до 1,0 мм дълги, шиловидни, прикрепени в основата на чашката, голи. Чашката 3,5 - 5,0 мм дълга и 3,0 - 4,0 мм широка, звънеста, гола (рядко с единични власинки), на 1/3 до средата двуустна, горните зъбци повече или по-малко широко триъгълни, почти равни на устната, долннте тясно триъгълни, на 1/2 от устната. Венчето (6,0) 9,0 - 12,0 мм дълго, интен­зивно жълто. Флагчето 6,0 - 7,0 мм широко, яйцевидно елиптично, на върха цяло, в основата внезапно стеснено в къс тесен нокът, повече или по-малко равно по дължина с крилцата и ладийката, голо. Крилцата удължено елиптични, в основата с широк елиптичен придатък, стеснени в тънки дълги нокти, голи. Ладийката удължено елиптична, в основата с тънки дълги нокти, гола. Бобът (1,0) 1,5 - 2,0 см дълъг и 3,0 - 4,0 мм широк, продълговато ланцетен, на върха късо заострен, гол, с 3 - 8 семена, разлуклив. Семената до 3,0 мм дълги и 2,5 мм широки, лещовидни, кафяви, гладки.

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VIII.

Разпространение в България: Из сухи тревисти и каменливи места, в равнините и предпланините. Западни (с. Кочан, Гоцеделчевско) и Източни Родопи, Тракийска низина (Пловдивско, с. Устина; Хасковско, с. Мезек; с. Омарчево, Новозагорско), Тунджанска хъл­миста равнина (Казанлък), Странджа, между 150! и 900 м надморска височина. Посочва се за: Източна (Сливен, Vel., 1891, 1898; Ст. Георг., 1889; Айтос, Урум., 1909) и Западна (Ком — Йорд., 1924; Урум., 1935) Стара планина вероятно вместо G. Januensis. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Гърция (Западна Тракия), Турция, Югозападна Азия (западните части на Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.