Многогодишни тревисти растения. Коренището дебело, вертикално, със стерилни издънки; високи 50—80 (100) см растения. Стъблата прави, единични или по няколко, кръгли, неразклонени, в основата обвити с влагалищата на приосновните листа. Приосновните листа 12—20 (28) см дълги, (3) 5—10 (20) см широки, ланцетни до яйцевидно ланцетни, късо заострени, с до половината от дължината си дръжки, с 4—5 жилки, стъбловите по-дребни от приосновните, яйцевидно ланцетни, остри, по ръбовете гладки, с по-къси дръжки, връхните почти приседнали, сраснали в основата в късо влагалище, с 3 жилки. Цветовете по много, прешленесто разположени в пазвите на горните двойки листа или връхни, с 7—10 мм дълги дръжки, до половината от дължината на чашката. Чашката 12—15 мм дълга, 2 пъти по-къса от венчето, слабо издута, ципеста, с 4—7 до 1/3 — 1/4 от дължината ù с изправени, закръглени дялове. Венчето 18—25 мм дълго, жълто, без петна, 5—7-делно, свободните дялове линейни, заострени, изправени, много по-дълги от венечната тръбица; придатъците почти незабележими. Тичинките със свободни или сраснали прашници. Близалцата след опрашване изправени или спирално завити. Кутийката 10—12 мм дълга, продълговато ланцетна, с до 1/3 дължината си карпофор. Семената закръглени, широко ципесто крилати, по повърхността брадавичести.

Период на цъфтеж:

Цъфти. VI—VII, плодоноси VII—IX.

Разпространение в България:

Из тревисти и каменисти места. Средна Стара планина, Витошки район (Витоша), Пирин, Рила и Средни Родопи, над 1200 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc

 Общо разпространение:

Централна и южна Европа

Защитен статус:

Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Видът е включен в „Червена книга на НР България”, том 1., Растения, БАН, КОПС, София, (1984) като застрашен

Източник: 

 „Флора на НР България”, БАН, том VIII, София, (1982)

 Лечебно растение: