BG Flora.eu
GENTIANA VERNA L.
Sp. PI. ed. 1 (1753) 228; Hayek, Prodr. Fl. Реnins. Balc. II (1930) 419; Tutin,, Fl. Eur. III (1972) 62; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. No 68
Семейство: GENTIANACEAE JUSS.
Род: GENTIANA L.
Вид: Gentiana verna L.,
Българско име: Пролетна тинтява
Описание:
Многогодишни тревисти растения. Коренището тънко, разклонено, рядко пълзящо, със стерилни издънки; високи 1—4 см растения. Стъблата прави, единични, неразклонени, четириръбести, при плода удължаващи се, по-рядко оставащи силно скъсени. Приосновните листа 2—6 (30) мм дълги, 4—8 мм широки, 2—4 пъти по-дълги, отколкото широки, елипсовидно ланцетни, яйцевидно или линейно ланцетни, ланцетни, лопатовидни, яйцевидно елипсовидни, широко яйцевидни до почти кръгли, удължено яйцевидни, повече или по-малко заострени или затъпени, по ръба гладки, в плътни или рехави розетки, приседнали или с къси дръжки, с 1—3 жилки, стъбловите 1—2 двойки, по-къси и тесни, по-рядко равни на приосновните, сраснали в основата в къси влагалища. Цветовете единични, връхни, приседнали или на по-къси или по- дълги дръжки. Чашката 10—18 мм дълга, на половината на венчето, тръбеста, леко издута петоъгъл-на, без или с 1—4 мм широки ребра, дяловете линейно ланцетни, на 1/3 от дължината на чашковата тръбица. Венчето (15) 30—35 мм дълго, синьо, бледосиньо или бяло, 5-делно, свободните дялове 2—3 пъти по-къси от венечната тръбица, яйцевидно ланцетни, тъпи или късо заострени; придатъците 5—6 пъти по-къси от венечните дялове, тясно триъгълни, двуделни. Тичинките със свободни прашници. Близалцата разширени, по ръба ресничести. Кутийката 20—30 мм дълга, продъл- говато ланцетна, приседнала. Семената яйцевидни, по повърхността ситно мрежести.
Изменчивост
1 Ребрата на чашката 1—2 мм широки или липсващи. Приосновните листа удължено яйцевидни или лопатовидни, най-широки в средата или над средата ........subsp. verna. Разпространено в границите на вида . . . . . ... ... .... . . ................................................................................................3
1* Ребрата на чашката 2—4 мм широки. Приосновните листа с друга форма . ...........................................................................................................2
2 Приосновните листа широко яйцевидни, яйцевидно елипсовидни, най-често затъпени до почти кръгли, 2 пъти по-дълги, отколкото широки. Стъблата къси . . . .subsp. pontica (Soltok.) Hayek, I.c.; Tutin, I.c.; G. pontica Soltok., Österr, Bot. Zeitschr. LI (1901) 168. Разпространено в границите на вида ..............................................................................................................................................................................................................4
2* Приосновните листа ланцетни или яйцевидно ланцетни, дълго заострени, 4 пъти по-дълги, отколкото широки. Стъблата удължени . . . . subsp. tergestina (G. Beck) Hayek, op. c. p. 420; Tutin, I.c.; G. verna L. var. tergestina (G. Beck) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 883; G. Angulosa f. tergestina G. Beck, Ann. Natürh. Mus. (Wien) II (1887) 130; G. tergestina var. pirinica Deg. et Dren. in Dren., Принос към Фл. на Алиботуш (1933) 6. Средна Стара планина, Славянка, Пирин, Рила, Западни Родопи.
3 Чашката без ребра или последните много тесни (до 1 ) мм). Стъблата къси . . ................... . var. verna. Разпространено в границите на вида.
3* Чашката с до 2 мм широки ребра. Стъблата удължени , . . .var. aestiva (Schm.) Dunjic, Fl. Serb. V (1973) 423; G. verna L. subvar. aestiva (Schm.) Hayek, op. c. p. 420;
G. verna L. var. alata Griseb., Gentian. (1839) 263; Boiss., Fl. Or. IV (1897) 73; Стоян. Стеф., I.c.; G. aestiva (Schm.) Schult., Syst. Veg. 6 (1820) 156; Vel., Fl. Bulg. (1891) 382; G. angulosa auct. bulg. поп M.B.; Hippion aestivum Schm., Fl. Boem. (1793) 19. Разпространено в границите на вида.
4 Розетковите листа почти кръгли, равни по дължина и форма на стъбловите. Гъсто туфести растения var. davidovii Kož. et Petrova, var. n. in Addenda. Средна Стара планина.
4* Розетковите листа яйцевидно елипсовидни, ясно по-дълги от стъбловите. Рехаво туфести растения var. pontica. Разпространено в границите на вида.
Период на цъфтеж:
Цъфти VI—VII, плодоноси VII—VIII.
Разпространение в България:
Из ливади, пасища, каменисти и тревисти места в планинския и високопланинския пояс. Средна Стара планина, Витошки район, Славянка, Пирин, Рила, Западни и Средни Родопи, между 1500 и 2500 м надморска височина.
(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc
Посочва се за Предбалкана (Търново — Ков., 1898; Vel., 1898), Западна (Стоян. Стеф. Китан., 1967) и Източна (Урум., 1898) Стара планина.
Забележка. Съществуващите преходи във формата на листата и ширината на крилата и чашката не са корелативни и създават затруднения да се открият крайните морфологични типове на разновидностите.
Удължаването на стъблата при разновидността tergestina е най-изразена при плодоношение, но при останалите разновидности не се проявява в същото фенологично състояние.
Общо разпространение:
Европа и Азия.
Защитен статус:
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие
Източник:
„Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)
Лечебно растение:
Лечебно растение: http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
2.
3.
4.
