BG Flora.eu
GENTIANELLA BULGARICA (Vel. ) Holub.
Folia Geobot. Phytotax. (Praha) II (1967) 117; Pritch. et Tutin, Fl, Eur. III (1972) 66; Gentiana bulgarica Ve 1., Věstn. kral. Česke Spolec. Nauk. Tř. mat.-přirod., Praha (1888) 457 et Fl. Bulg (1891) 382; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 883; G.germanica subsp. bulgarica (Vel.) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1930) 422; G. rhodopaea Form., Verh. Nat. Verein. Brünn. 35 (1897) 66; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. No 66
Семейство: GENTIANACEAE JUSS.
Род: GENTIANELLA Moench.
Вид: Gentianella bulgarica (Vel.) Holub.
Българско име: Българска горчивка
Описание:
Едно- или двугодишно растение. Стъблата изправени, възходящи до почти лежащи, многобройни, понякога гъсто туфести, по-рядко единични, ръбести, в горната част по ръбовете тясно крилати, повече или по-малко разклонени; високи 1—18 (25) см. Приосновните листа 8—28 (35) мм дълги, 1—8 мм широки, тясно лопатовидни или обратно ланцетни, повече или по-малко заострени или почти тъпи, розетковидно разположени; Стъбловите 10—30 (40) мм ,дълги, (2) 4—8 (12) мм широки, ланцетни, елипсовидно ланцетни, линейно ланцетни, към върха най-често удължаващи се. по ръба слабо подвити, целокрайни, с 1—3 жилки. Цветовете петделни, многобройни, на по-къси или по- дълги дръжки или по-рядко почти приседнали, във връхни съцветия или по разклоненията на стъблото. Чашката 8—10 (12) мм дълга, звънеста; дяловете й линейни, ланцетни до линейно ланцетни, равни или слабо неравни помежду си, 2—4 пъти по-дълги от тръбицата, по ръба подвити навън, целокрайни или много дребно напилени. Венчето 18—25 мм дълго, синьо до виолетово, към основата си по-светло, свободните дялове по-къси до почти равни на венечната тръбица, обратно яйцевидни или обратно яйцевидно ланцетни, тъпи, в основата от вътрешната страна с дълги реснички. Яйчникът с къси близалца. Кутийката линейно елипсовидна, почти равна на венчето, с дълъг, почти равен на дължината й карпофор. Семената дребни, закръглени до широко яйцевидни, сплеснати, по повърхността гладки.
Изменчивост
1 Стъбловите листа ланцетни, 30—40 мм дълги. Чашковите дялове линейни, 3—4 ггьти по-дълги от тръбицата, достигащи края на венчето . . . .subsp. jundolensis Kož. et Petrova, subsp. n. in Addenda, Рила, Западни Родопи (Юндола).
1* Стъбловите листа елипсовидно ланцетни до линейно ланцетни, 10—25 мм дълги. Чашковите дялове 2—3 пъти по-дълги от тръбицата, недостигащи края на венчето subsp. bulgarica. Разпространено в границите на вида . . . . . . . ………………………………………………….2
2 Дребни (1—7 мм), гъсто туфести растения. Цветовете почти приседнали, чашковите дялове ланцетни . . . . var. albanica (Jav.) Dunjic, Fl. Serb. V (1973) 433; Gentiana anisodonta subsp. albanica Jav., Bot. Közlem. XII (1920) 27; G. germanica subsp bulgarica (Vel.) Hayek subvar. albanica (Jav.) Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1930) 423. Разпространено в границите на вида.
2* По-високи (30 см), рехаво туфести растения. Цветовете с дръжки, чашковите дялове линейно ланцетни var. bulgarica. Разпространено в границите на вида.
Общо разпространение. Източна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа.
Забележка. Преходни, дребни растения с изменчива ширина на дяловете на чашката, събрани от Давидов (SOM= 57 931) в местн. Царев кладенец, Самоковско — вероятно G. X bulgarica.
Период на цъфтеж:
Цъфти VI—X, плодоноси VII—XI
Разпространение в България:
Из тревисти и каменисти места, ливади и пасища. Западна и Средна Стара планина, Софийски район (Люлин), Витошки район, Западни гранични планини, Пирин, Рила, Средна гора, Западни и Средни Родопи, между 800 и 2500 м надморска височина.
Общо разпространение:
Източна и Югоизточна (Балкански полуостров) Европа.
Защитен статус:
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие.
Балкански ендемит !
Източник:
„Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)
1.
2.
3.
4.
