GENTIANELLA CILIATA (L. ) Borkh.
Arch. Bot. (Roem.) 1 (1) (1796) 29; Pritch. et Tutin, Fl. Eur. III (1972) 64; Gentiana ciliata L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 231; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1930) 421; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 884
Двугодишни растения. Стъблата възходящи или прави, единични, ръбести, прости или в горната си част слабо разклонени, по-рядко разклонени от основата; високи 5—30 см растения. Приосновните листа (3) 6—10 (15) мм дълги, 1,0—1,2 (1,5) мм широки, лопатовидни, тъпи, необразуващи листна розетка, рядко опадащи; стъбловите листа 1,0—3,5 см дълги, 1—3 (4) см широки, ланцетни или линейно обратно ланцетни, заострени, по ръба целокрайни, с 1 жилка. Цветовете четириделни, по 1—2 (3), на дръжки, връхни или по разклоненията на стъблото. Чашката 20—25 мм дълга; звънеста; чашковите дялове равни помежду си, ланцетно триъгълни, дъговидно разперени, на половината от дължината на тръбицата, в основата ципести, по ръба целокрайни. Венчето 25—50 мм дълго, синьо, свободните дялове равни по дължина на венечната тръбица, ланцетно обратно яйцевидни, късо заострени или тъпи, по ръба в долната половина дълго ресничести, в основата от вътрешната страна голи. Яйчникът със широки приседнали близалца. Кутийката елипсовидна, много по-къса от венчето, с дълъг, почти равен на дължината й карпофор. Семената дребни, елипсовидни, по повърхността мрежесто набръчкани.
Цъвти VII— IX, плодоноси IX—X.
По тревисти места в ливадите и пасищата, сред храсталаци, в иглолистни гори. Предбалкан, Средна и Западна Стара планина, Софийски район (Люлин), Знеполски район, Витошки район, Рила, Средна гора и Родопи, между 800 и 2000 метра надморска височина.
Средна и Южна Европа и Кавказ.
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие.
„Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)
1.
Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.