BGFlora.eu

 

Род Knautia L.

Семейство: Dipsacaceae - Лугачкови
Род: Knautia L.
Българско име: Червеноглавче

Описание:

Тревисти растения със срещуположни листа. Цветовете събрани в главички, с обвивка от няколко листчета; външната чашка с къса дръжка, сплескана, четиристенна; устието на вътрешната чашка с нееднакви и често много къси 8 - 16 зъбчета. Венчето с дълга тръбица, четириразделно; 4 тичинки; яйчникът долен, едногнезден; стълбчето с двуразделно близалце.
1.   Добре развитите главички с по десетина цвята; листчетата, които обвиват цветните главички, еднакви. помежду си. Цветовете тъмнопурпурни ………......................................................… (1) K. orientalis L.
1*. Добре развитите главички средно с по 20 и повече цветове; листчетата, които обвиват цветните............ главички, нееднакви помежду си. Цветовете с друга окраска ………………..............................…. 2..
2.    Едногодишно; цветовете синкави или виолетови ....................................................................................... 3.
2*. Многогодишни; цветовете жълти, розови или червени; вътреш­ната чашка с къса дръжка и дълги........... четинки (освен космите) по пер­ваза си ………………………………..……………..........................  4.
3.  Чашката с 12 - 24 зъбеца. Листата с елиптични очертания, цели или лировидно нарязани.......................... ………………………………………………………….…..........................………. (3) К. integrlfolia (L.) Bertol.
3*. Чашката с 8 - 10 четинки. Листата ланцетни или линейни, с редки зъбчета или перести............................ ………………………………………………………………....................………….. (2) K. byzantina Fritsch.
4.    Стъблените листа обикновено пересто нарязани, рядко цели, но тогава най-широки в горната си........... третина. Коренището вертикално. След прецъфтяването се образува розетка от презимуващи листа ……………………………………………………………................................................……………….. 5.
4*. Стъблените листа цели и най-широки по средата си или в долната си част. Коренището хоризонтално.. ..................................................................................................................................................................... 7.
5.    Цветовете жълти, рядко жълторозови ................................................... (5) К. ambigua (Friv.) Boiss. et Orph.
5*.  Цветовете лилави, розови или червени ……...............................................................…............................. 6.

6. Цветовете тъмночервени или тъмнолилави; периферните цветове на главичката малко по-големи. .... от другите. Стъблото освен четинките сивовлакнесто. Листата отдолу сиво космати ................................... ...........................(6) K.macedonica Grisb.                                                                                                                     
6*. Цветовете светлорозови или светлолилави. Стъблото и долната повърхност на листата рядко................. биват.сивовлакнести. Периферните цветове в главичките ясно по-големи от другите ................................. ..................... (4) K. arvensis (L.) Coult.                                                                                                                       
7.   Горните листа голи. Долните стъблени листа най-широки по средата си. Стъблото излиза от средата на листната розетка, която увяхва през време на цъфтежа .................................... (8) К. midžorensis Form.
7*. Всичките листа космати. Долните стъблени листа най-широки в долната си част. Стъблата излизат....... отстрани на листните розетки ……………………..............................................………………..…….. 8.
8.   Стъблото в долната си част меко влакнесто. Листата отгоре рядко влакнести, отдолу сивовълнести........ Стъблените листа овални или овално-ланцетни, напилени............................. (7) K. drymeja Heuff. 
8*. Стъблото в долната си част с гъсти, насочени надолу прави власинки. Листата отгоре почти................... копринести, отдолу рядко влакнести. Стъблените листа ланцетни или линейно-ланцетни, рядко и тъпо напилени.….......................................................................................................... (9) К. dinarica (Murb.) Borb.  

2652. (1). К. orientalis L. (Двегодишни растения) — Из храсталаците (1). VI - VII. Фиг.135                                                                                                                                                
У нас:
var. integra Vel. (K. balcanica Dav.) Листата цели или назъбени, кошничките 1 - 2 см широки, със звънеста обвивка. По крайбрежието, в Югоизточна България, Из­точни Родопи.
var. grandis Vel. - Листата пересто разсечени; кошничките едри, до 2,5 - 3 см в диаметър, със звънеста обвивка. Бургаско, Източни Родопи.
var. parviflora Stoj. (f. Degenii auct. vix Borb.) - Листата пересто разсечени. Кошничките дребни, 1 - 1,5 см в диаметър, с цилиндрична обвивка. В района на Странджа пл.; Forma intermedia Stoj. — с по-едри кошнички. Между Хасково и Харманли.
2653. (2). К. byzantina Fritsch (Едногодишни растения) - В поляните и храсталаците. Странджа, Елховско.
2654.  (3). К. integrifolia (L.) Bertol. {Scabiosa L L., K hybrida Coult.) (Едногодишни растения)  -  По сухите тревисти и каменливи места и в храстала­ците. Предимно в южните части на страната, обаче също по крайбре­жието и в Дунавската равнина (1). V - VIII.
var. integrifolia — Периферните цветове на кошничката само малко по-дълги от вътрешните; листата цели, целокрайни или назъбени — f. integrifolia (К. hybrida var. adrianopolitana Podp., K. i. f. betlidifofia Sźabo), или всичките листа, или само някои пересто разсечени — f. lyrata (Koch) Hayek (K. hybrida ά I. Koch, K. i. Bertol. var. l Szabo).
var. radiata Stoj. — Периферните цветове на кошничката близо два пъти по- дълги от вътрешните. Рила (в долината на р. Илийна).
2655. (4). К. arvensis (L.) Coult. {Scabiosa a, L.) (Щ) — По тревистите места и в храсталаците (1 - 2). V - IX. (Д, Т, Л). Фиг. 1357.
var. arvensis (Scabiosa polymorpha Schmidt) — Листата обикновено перести,, рядко цели. Стъблото с няколко двойки листа, цветовете синьолилави. Разпространено- f. arvensis (К. a. f. pratensis Szabo) — Листата перести; дръжките на кошничките без жлези или с редки жлези; f. glandulosa Froel. Листата перести; дръжките на кошничките с изобилни жлезисти власинки — Пирин; f. agrestis (Schmidt) Szabo (Sca­biosa polvmorpha 2. agrestis Schmidt) — Листата цели, целокрайни или назъбени..
var. travnicensis (Beck) (K. rigidiuscula var. t Beck) — Стъблото в долната си част с гъсти стърчащи четинки, безлистно или с една двойка малки перести листчета. Приосновните цели или лировидни. Цветовете червенолилави или пурпурни. В пред- планините и планините на Югозападна България (Самоковско, Рила, Люлин).
var. albanica (Briq.) (Scabiosa a. Briq.) — Стъблото безлистно или c една двойка малки листчета, гъсто покрито с меки, дълги власинки. Листата обикновено цели, гъсто- прилегнало влакнести. Цветовете червенолилави. Славянка.
2656.  (5). К. ambigua (Friv.) Boiss. et Orph. {Scabiosa a, Friv.) (Многогодишни растения) — Из храсталаците в Южна България, Родопите, по-рядко в се­верните поли на Средна Стара планина и в Югозападна България (1 - 2). VI - IX.
var. ambigua (К. collina var. gigantea Vel.) — Листата изцяло покрити с вла­синки. Обвивните листчета влакнести. Разпространено.
var. rumelica (Vel.) Borb. (K. collina var. r. Vel.) — Петурките на листата по ръба си ресничести, по повърхността си голи. Обвивните листчета само по ръба си влакнести. Средна гора, Садово, Сливенско.
2657.  (6), К. macedonica Grsb. (Многогодишни растения) — По сухите тревисти места и в храсталаците; из цяла България (1—). VI - IX.
var. macedonica [K. m. var. indivisa (Vis. et Panč.) Szabo, Scabiosa m. var. i Vis. et Рапč.] — Листата цели (целокрайни или назъбени). Цветовете тъмнопурпурни. Разпространено.
var. lyrata (Vis. et Panč.) (Scabiosa macedonica var. i. Vis. et Panč., lyro phylla Panč.) — Листата пересто или лировидно насечени. Цветовете тъмночервени (f. lyrata) или лилави — f. lilascetis (Panč.) Szabo (К. I. Panč.). Разпространено.
2658.  (7). К. drymeja Heuff. (K. nymphartim Boiss. et Heldr.) (Многогодишни растения)  — Из сенчестите гористи и каменливи места; доста често в планинския пояс на Средна и Западна Стара пл., Витоша, по-ниските планини в Югозападна България, Рила, Западни Родопи и Славянка (2). V - IX. Фиг. 1358.
2659.  (8). К. midžorensis Form. (K. longifolia auct. non W. К.; К magnifica auct. non Boiss.) (Многогодишни растения) — По тревистите места, в плани­ните. Среща се в Средна и Западна Стара пл., Рила, Пирин, Средни и Западни Родопи, Витоша, Руй, Осогово и Парамунска пл. (2 - 3). VII - IX.
f. midžorensis (К. Wagneri Briq.) — Цветовете червени; f. flavescens (Рапč.) Hayek (К. magnifica var. f. Рапč.) — Цветовете жълти. Западен Балкан.
Хибрид: К. drymeja Heuff. X К. midžorensis Form. (KX perfoliata Vel.) — Витоша, Рила.
2660.  (9). K. dinarica (Murb.) Borb. (K silvatica var., Murb.) (Многогодишни растения) — По скалистите и тревистите високопланински места в Рила (3). VII—VIII.
У нас само f. malуana Szabo.
Заб.: К. longifolia W. К. — Посочва се погрешно за България.

         Разпространение в България: (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
      Общо разпространение:

Източник: „Флора на България”, Н. Стоянов, Б. Стефанов, Б. Китанов, част II, Наука и Изкуство, София, (1967)

Видове:

Knautia arvensis (L.) Coult. - Полско червеноглавче

Knautia drymeja Heuffel - Горско червеноглавче

Knautia midzorensis Form. - Миджоренско червеноглавче