Род POLYGALA L.
Род ТЕЛЧАРКА— POLYGALA L.
L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 701; Gen. PI. ed. 5 (1754) 315
Храсти, полухрасти, многогодишни и едногодишни тревисти растения. Стъблата при основата често с приосновни или странично развити розетки и с целокрайни, последователни или събрани в снопчета стъблови листа, понякога долните срещуположни или често опадващи, всички с по 1 жилка, без прилистници, плоски или подвити по ръбовете. Съцветието връхно или странично разположен грозд. Цветовете двуполови, неправилни, двустранно симетрични, в основата с 3 прицветника. Чашката от 5 неопадващи листчета — 3 външни, по-къси и тесни, често венчевидно обагрени, горното понякога в основата си подуто и 2 по-дълги, венчевидни, вътрешни (крилца) с 1—6 анастомозиращи или разклонени жилки. Венчелистчетата 3 (останалите две редуцирани), повече или по-малко сраснали в основата си в тръбица, и към върха със свободни дялове, със или без ушички; най-долното венчелистче (кил) на върха с кичур от дихотомично разклонени или прости, често събрани в снопчета нишки, или плитко наделени гребеновидни пластинки. Тичинките 8 (останалите две редуцирани), дръжките им повече или по-малко сраснали с венечната тръбица; прашниците едногнездни, отварящи се към върха, с бразда. Плодникът с горен, двугнезден яйчник. Стълбчето едно. Близалцето двуделно. Плодът сплесната гръбокоремно, двугнездна, по края повече или по-малко крилата кутийка, приседнала или на карпофор, във всяко гнездо с по едно влакнесто, снабдено с триделен придатък семе. Кръстосано опрашващи се от ципокрили и дребни твърдокрили насекоми, размножават се със семена и вегетативно.
Стопанско значение. Медицински и медоносни растения. Съдържат фенол, гликозида гуалтерин, някои сапонини и горчиви вещества. P. amarella и P. major се използуват в народната медицина заради своето секретолитично действие при заболяване на дихателната система и кашлица, белодробни възпаления, стомашно-чревен катар. Не са фуражни растения. Листата на Р. vulgaris се използуват в младо състояние за салата.
„Флора на България”, том VII, БАН,
София (1979)