L., Sp. PI., ed. 1 (1753) 136; Gen. PI. ed. 5 (1754) 66.
ОПИСАНИЕ:
Многогодишни или двегодишни тревисти растения с повече или по-малко грудковидно задебелени коренища или вретеновидни корени. Стъблата 20— 100 см високи, прави, ръбести, обикновено разклонени, четинести или меко влакнести. Листата ланцетни, елиптични, яйцевидни, обратно яйцевидни, с дръжки или приседнали, четинесто влакнести, често низбягващи. Цветовете събрани в къси връхни - цимозни съцветия, без прицветници. Чашката 5 - делна, разделена почти до основата или до 1 /3 от дължината си, силно разрастваща се в плод. Венчето тръбесто звънчевидно, бяло, жълто, розово или виолетово до синьо, дяловете триъгълни до почти закръглени, по-къси от тръбицата; венечните придатъци 5, дълги, по ръба ресничести, разположени в гърлото, скрити или стърчащи от тръбицата. Тичинките с тънки дръжки, скрити във венечната тръбица, достигащи почти до средата ù; прашниците продълговати. Стълбчета дълго, обикновено стърчащо от венчето, нишковидно; близалцето малко, главесто. Плодът сух, разпадлив на 4 дяла — орехчета; последните гладки или наребрени, брадавичести, грапави, в основата вдлъбнати и пръстеновидно задебелени. Насекомо опрашвани растения; размножават се със семена.
Стопанско значение. Добри медоносни и декоративни растения. Използват се в народната и официалната медицина за ускоряване на заздравителните процеси при счупване на костите. Някои съдържат алкалоиди, които парализират централната нервна система. Ядат. се с неохота от животните поради четинестите листа и стъбла.
„Флора на НР България”, том IX, БАН, София, (1989)
ВИДОВЕ: