BG Flora.eu
РОД GEUM L. - ОМАЙНИЧЕ
L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 500; Gen. PI. ed. 5 (1754)220.
Многогодишни тревисти растения c добре развити коренища. Стъблата единични или няколко до многобройни, изправени или приповдигащи се, неразклонени или слабо разклоненr в горната си част. Приосновните листа сближени в розетка, перести, лировидно перести до лировидни с голям връхен дял. Стъбловите листа последователни, обикновено много по-дребни и малко на брой, най- често тройни или триделни, по-рядко цели, дълбоко нарязано назъбени. Прилистниците повече или по-малко сраснали с основата на листните дръжки. Съцветията цимозни, обикновено 3—7 (—9) — цветни или цветовете единични, връхни, изправени или увиснали. Хипантият паничковиден или звънчевиден. Чашката двойна, съставена от два кръга, обикновено по 5 листчета, понякога и повече; външните чашелистчета до 2 пъти по-къси от вътрешните. Венчелистчетата 5—8, обикновено по-дълги от чашелистчетата, със или без нокътче, най-често жълти, по-рядко оранжеви или червени. Тичинките многобройни. Плодниците многобройни, разположени най-често на изпъкнало цилиндрично цветно легло. Стълбчетата връхни, цели, без съчленение или съставени от две членчета; горното членче обикновено оmадва при узряване на плодчетата, а долното се удължава и на върха е кукесто извито. Плодът сборен.
Източник: "Флора на Република България", том 5, БАН, София, 1973)