BGFlora.eu

 

Geranium sanguineum L.

G. sanguineum L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 683; Boiss., Fl. Or. I (1867) 874; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balс. I (1925) 572; Webb et Ferguson, Fl. Eur. II (1968) 195; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. № 683 — Кървавочервен здравец

Семейство: Geraniaceae Juss.
Род: Geranium L.
Вид: Geranium sanguineum L.
Българско име: Кървавочервен здравец
Описание:

Многогодишни, коренището добре развито, хоризонтално, възловато, покрито с кафяви прилистници на приосновните листа, 15—60 см високи растения. Стъблата прави или възходящи до лежащи, единични или по няколко, често разклонени, обикновено в основата почервеняващи, повече или по-малко покрити с дълги, прости, разперени власинки (в долната част извити надолу) и приседнали жлезички. Приосновните листа на 1,5—8,0 см дълги влакнести дръжки, 0,7—2,5 см дълги, 1,5—4,5 см широки, 5—7-делни, изсъхващи рано. Прилистниците яйцевидно ланцетни, червенокафяви, дълго бяло влакнести. Стъбловите листа на 0,5—5,5 см дълги влакнести дръжки, 1,0—3,5 см дълги, 2—4 см широки, в очертания закръглени, дълбоко, до 4/5 от радиуса разделени на 5—7 дяла, последните на свой ред разделени на 3—5 линейно или линейно ланцетни, с късо, широко острие делчета, от двете страни и по ръба прилегнало просто влакнести, често долните почервеняващи, срещуположни. Цветовете по един върху 4,5—17,0 см дълга, съчленена, повече или по-малко покрита с дълги, бели, разперели прости власинки и къси, почти приседнали жлезички, съцветна дръжка, излизаща от пазвите на листата. Прицветниците линейно ланцетни, кожести, червенокафяви, дълго бяло просто влакнести. Чашелистчетата 6—11 мм дълги, 2—4 мм широки, продълговато яйцевидни или яйцевидно ланцетни, на върха с 1—4 мм дълъг, влакнест осил, по ръба и по жилките с дълги бели прости власинки, в останалата част външните с приседнали жлезички, вътрешните с къси прилегнали прости власинки, по ръба широко бяло ципести, ресничести. Венчелистчетата 9 – 21 мм дълги, 4—17 мм широки, по-дълги от чашелистчетата, обратно яицевидни, по ръба целокрайни, слабо вълновидни или на върха вдлъбнати, в основата клиновидно стеснени във влакнесто нокътче, кървавочервени. Тичинковите дръжки скрити в цвета. Плодните дялове 4—5 мм дълги, 2—3 мм широки, гладки, късо просто влакнести, власинките в горната част по-дълги, със запазващи се след узряване на семената дъговидно извити осили, гъсто покрити с къси и тук-там дълги, прости власинки. Семената 2,0—3,8 мм дълги, 1,5—2,2 мм широки, тъмнокафяви, със фина мрежеста повърхност.


Период на цъфтеж:

Цъфти VI— VII, плодоноси VII—VIII.


         Разпространение в България:

По тревисти и храсталачни, влажни места и край потoци, в планините. Средна и Западна Стара планина, Витошки райов, Рила, Западни Родопи, от 700 до към 1500 м надморска височина.
Посочва се за Знеполски район (Трънско – Стоян., Стеф.,1948; Стоян., Ганчев, 1950).


      Общо разпространение:

. Европа (с изключение на крайните северни части), Кавказ, Югозападна Азия.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НРБ”, том VII, БАН, София (1979)

1. 2. 3. 4 5. 6. 7. 8.

Geranium sanguineum 1. Geranium sanguineum 2. Geranium sanguineum 3. Geranium sanguineum 4.

Geranium sanguineum 5. Geranium sanguineum 6. Geranium sanguineum 7. Geranium sanguineum 8.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.