BGORHIDEI-KN

Fam.  ORCHIDACEAE

 

 Himantoglossum caprinum  (M. - Bieb.) Sprengel 

Българско име:  Обикновена пърчовка

 

1.      2.  Снимки: Pryce Buckle 

Описание:   

Едро и солидно растение, високо 40 – 80 см. Има 7 – 10 разпределени по стъблото листа. Долните са дълги 7 – 12 см и са широки 1,5 – 3,5 см. Листата по горната част на стъблото са по-дребни. Съцветието е удължено и рехаво; дълго е до към 30 см и се състои от 15 – 30 рехаво разположени цветове. Долните „носещи листа” са два пъти по-дълги от цветовете; горните са с приблизително същата дължина. Страничните чашелистчета и цветни листенца образуват затворен шлем, който отвън е зелен, но по продължение на нервите и ръбовете е оцветен червено – кафяво. Страничните чашелистчета са дълги 13 – 15 мм и са без връх на края. Страничните цветни листчета са дълги 11 – 12 мм. Устната е дълбоко разсечена на три части; средната е дълга 3,5 – 7 см; страничните са по-къси – дълги са само 0,9 – 1,0 см. Средната част на устната е в основата си дълбоко разцепена. Цветът на устната варира от почти чисто зелен до тъмно червено – кафяв. Основата на устната е по-светло оцветен и е покрита с тъмно червени брадавички. Шпората с дължина 4 – 6 мм е закривена нагоре, по-дълга е с около 1/3 от яйчника и е оцветена светло. Растението има слаб аромат.

Период на цъфтеж: от края на май - до края на юли

Изтоник

“Die Wildwachsenden Orchideen Europas”               

H. Bauman, S Künkele

Frankh, 1982 – Kosmos Naturführer

 

„Орхидеите на Странджа”,

С. Узунова, Б. Бергман, К. Няголов, С. Узунов, Бургас, 2004

Разпространение в България: в храсталаци, калцифилно, от 0 - 1500 м надморска височена.

(Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc

Разпространение:

Югоизточна Европа, Азия - Азиатска Турция

Защитен статус:

Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Снимка (и):на 13. юни 2002, долината на река Арда

Лекарствено растение: http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096  

Помества се с любезното разрешение на автора

*******************************

Червена книга на Република България - електронно издание

Пърчовка

Himantoglossum caprinum (M. Bieb.) Spreng.

Himantoglossum hircinum auct. non (L.) Spreng.3, 4

Сем. Orchidaceae – Салепови

Природозащитен статут. Уязвим [VU B2b(ii,iv)c(iv)]. ЗБР, ДХ(IIb), БК, CITES(2).

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 30–90 cm, с 5–8 сиво-зелени, елиптични листа. Съцветията с 20–40 цвята, рехави. Околоцветните листчета събрани в шлем, виолетово-бели с надлъжни линии. Устната 3-делна; страничните дялове линейни, извити, дълги 9–22 mm, вълнисти по края; средният дял дълъг 4,5–8,5 cm, леко усукан, на върха 2-делен. Шпората 4,5–7 mm. Цв. VІ, пл. VІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Среща се по открити, слънчеви места, по-често на варовити каменисти почви, по слабо използвани пасища, сред храсталаци и на горски поляни в светли широколистни гори. Популациите обикновено заемат неголеми площи (до 0.01–1 ha) и са с неголяма численост (до 50–100 растения). Рядко са наблюдавани находища с по-големи площи (до 5 ha), но с ниска плътност на популациите.

Разпространение в България. Среща се ограничено в цялата страна, до 1100 m н. в. Сравнително по-често в карстовите райони на Предбалкана, Стара планина, Знеполски район, Родопи (Изт.).

Общо разпространение. Югоизточна Европа (на северозапад до Словакия, Унгария, Словения).

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение. Негативни фактори са залесяването с иглолистни култури; нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене и изоставянето на териториите (в последните десетилетия). През 70-те и 80-те години на миналия век превръщането на т. нар. пустеещи места във вилни зони е причина за унищожаване на много популации.

Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Има находища в защитени територии (природни паркове „Сините камъни“, „Русенски лом“, „Шуменско плато“; резервати „Лонгоза“, „Острица“, „Алиботуш“; защитени местности „Лакатнишки скали“, „Ликана“, „Дупката“ и др.), както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Опазване на местообитанията и устойчивото им стопанисване, популяризация сред населението.

Литература: Стоянов, 1964; Радославова, 2002; Грозева и др., 2004; Petrova & Gjuleva, 1994; Petrova, Gerasimova & Venkova, 2001; Gerasimova & Petrova, 2003; Delforge, 2006.

Автор Антоанета Петрова

***************

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.