BGFlora.eu

 

Lamium album L.

2684 (3). L. album L., Sp. Pl, ed. 1 (1753) 579; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 273; Ball, FL Eur., III (1972) 148 — Бяла мъртва коприва

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Lamium L.
Вид: Lamium album L.
Българско име: Бяла мъртва коприва

Описание:

Многогодишно растение. Коренището хоризонтално, пълзящо, с дълги подземни издънки, от които се развиват цветоносни стъбла. Стъблото 20 - 50 (-80) см високо, изправено или възходящо, обикновено неразклонено, по-рядко разклонено, от средата нагоре с редки до гъсти, къси, разперени власинки, към основата най-често почти голо и виолетово оцветено. Листата с 1,5 до 3 см дълги дръжки, яйцевидни или продълговато яйцевидни, (2,5-) 4 - 7 (-12) см дълги и (1-) 2 - 4 (-5) см широки, в основата сърцевидни, към върха дълго заострени, грубо напилени до тъпо назъбено напилени, от двете страни с редки власинки, изцяло зелени без белезникави ивици; горните присъцветни листа с по-къси дръжки и по-дълго заострени. Цветовете 2 - 2,5 см дълги, приседнали, по 3 - 6 в дихазии, образуващи 6- до 16-цветни лъжливи прешлени в пазвите на горните листа. Прицветниците линейни, заострени. Чашката 9 - 13 (-15) мм дълга, звънчевидна, с редки власинки, към основата понякога виолетово до черно оцветена; зъбците еднакви, дълго шиловидно заострени, дълги колкото тръбицата или малко по-дълги, след прецъфтяване звездовидно разперени. Венчето (18-) 20 - 25 мм дълго, бяло или по-рядко жълтеникаво бяло; венечната тръбица 9 - 14 мм дълга, почти колкото чашката или малко по-дълга от нея, към отвора постепенно извита и фуниевидно разширена, отвътре с полегат пръстен от власинки; горната устна 7 - 12 мм дълга, дъговидно извита, силно шлемовидно вдлъбната, цяла или с кръгли зъбчета, отвън гъсто покрита с мъхести власинки и по ръба с дълги реснички; долната устна около 5 мм, 3-делна с къси странични дялове с 2 - 3 малки зъбчета и много по-широк, обратно сърцевиден 2-делен среден дял, понякога в основата петнист, маслинено зеленикаво оцветен. Прашниците тъмнокафяви или черно виолетови с бели власинки. Орехчетата пирамидално тристенни, 4 - 5 дълги, фино брадавчести, маслинено зелени до сиви с голям бял присеменник.

Стопанско значение. Лечебно растение, от което се използват цветовете (Flores Lamii albi) и листата (Folia Lamii albi). Съдържа флавоноиди (ламиозид, кверцимеритрин, изокверцитрин), иридоидни гликозиди (ламиолид), сапонини, танини, слузни вещества, биогенни амини. Намира приложение главно като кръвоспиращо, утеротонично и общо тонизиращо средство. Притежава също противовъзпалително и успокояващо централната нервна систе­ма действие.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VII.

Разпространение в България: По влажни тревисти места, из храсталаци и гори, в градини и край огради. Софийски район (Драгалевци, Бояна), Витоша, Знеполски район (Брезнишко, Кюстендилско), Струмска долина (Благоевградско). Посочва се и за редица други райони, от които не са запазени хербарии образци. Тези съобщения най-вероятно се отнасят за форми с бели цветове от Lamium maculatum L. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (сравнително по-рядко в южните ú части) Югозападна Азия, Сибир.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989)

1.

2.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.