BGFlora.eu

 

Lamium maculatun L.

2683 (2). L. maculatun L., Sp. Pl., ed. 2 (1763) 809; Hayek, Prodr. FL Penins. Balc., II (1929 273; Ball, FL Eur., Ill (1972) 148 — Петниста мъртва коприва

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Lamium L.
Вид: Lamium maculatun L.
Българско име: Петниста мъртва коприва

Описание:

Многогодишно растение почти без миризма с къси подземни, а понякога и с надземни вкореняващи се издънки, от които израстват цветоносни стъбла. Стъблото 15 - 60 (-80) см високо, изправено, неразклонено или от основата разклонено, с редки или гъсти власинки, в долната част често почти голо и червено виолетово оцветено. Листата с 1 до 4 см дълги дръжки, триъгълно яйцевидни до сърцевидни, (1-) 3 - 5 (-9) см дълги и (1-) 2 - 4 (-7) см широки, дълго заострени, грубо и неравномерно тъпо назъбено напилени, от двете страни с меки власинки, тъмно зелени, понякога (особено през зимата) по средата с белезникави ивици; средните обикновено по-големи от долните и от най-горните присъцветни листа. Цветовете 2 - 3,5 см дълги, почти приседнали или с къси дръжки, най-често по 3 - 5 в дихазии, образуващи 6- до 14-цветни лъжливи прешлени в пазвите на горните листа. Прицветниците много дребни или липсващи. Чашката 8 - 15 мм дълга, звънчевидна до обратно конична, гола или с редки власинки, често кафяво виолетова; зъбците ланцетни, шиловидно заострени, малко по-къси или по-дълги, понякога до почти два пъти по-дълги от тръбицата, след прецъфтяване звездовидно разперени. Венчето 20 - 35 мм дълго, най-често яркочервено, по-рядко розово или бяло; венечната тръбица извита, 10 - 18 мм дълга, равна или по-дълга от чашката, в основата стеснена и в горния край на стеснението отвътре с напречен пръстен от власинки, нагоре коленчато извита и към отвора постепенно разширена; горната устна 7 - 14 мм дълга, дъговидно извита, силно шлемовидно вдлъбната, леко странично сплесната, отвън изцяло гъсто покрита с белезникави власинки; долната устна 3-делна с много малки странични дялове с по 1 шиловидно зъбче и много по-широк, обратно сърцевиден дълбоко 2-делен и назъбен среден дял, най- често светло розов с тъмно червено петно. Прашниците червено кафяви до виолетово кафяви с дълги бели власинки. Орехчетата пирамидално тристенни, около 3 мм дълги, гладки, маслинено зелени с голям белезникав присеменник.

Изменчивост

1   Листата равномерно, плитко (до 5 мм) назъбено напилени          ......................................................................................................... 2
1* Листата неравномерно, дълбоко (до 10 мм) нарязано напилени ............................................ var. nemorale Reichenb., Fl. Germ. Excurs. (1831) 321; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд. 1 (1925) 942; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1929) 273 ............................................ 3
2   Цветовете бледо червени ................................................................................................................... var. maculatum. У нас не се среща.
2* Цветовете тъмно червени . . .var. cupreum (Schim.. Nym., et Kotschy) Briq., Lab. Alp- Marit. (1893) 309; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд. 1 (1925) 942; Hayek, 1. с. — Хасковско.
3   Зъбците на чашката в основата триъгълни, към върха шиловидно заострени ...................................................................................... 4
3* Зъбците на чашката от основата шиловидни и завършващи с четиновиден разперен връх ................. f. echinatum Griseb, Spicil. Fl. Rum., II (1844) 134; Hayek, 1. c.; L. maculatum var. inflatum Heuff.; L. maculatum f. longiaristatum Neič., Ann. Univ. Sofia, II (1906) 142; Стоян., Стеф., Фл. Бълг., изд. 1, II (1925) 942 — Стара планина (Габровско), Славянка, Родопи (Асеновградско).
4   Голо или разсеяно влакнесто растение ....................................................................................................... f. nemorale. Разпространено.
4* Гъсто влакнесто растение ....................................... f. alpinum Heuff.. Verh. Zool. — Bot. Ges. Wien (1859) 179 Рила, Западни Родопи.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V.

Разпространение в България: Из храсталаци и гори. Разпространено, от равнините докъм 1600 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на северните ú части). Югозападна Азия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник:  „Флора на Н Р България”, том IX, БАН, София, (1989)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.