BGFlora.eu

 

Lathyrus alpestris (W. et Kit.) Kit. ex Čelak. Lathyrus alpestris (Waldst. et Kit.) Kit. ex Čelak., Ősterr. Bot. Zeitschr. XXXVIII (1888) 86; Ball, Fl. Eur. II (1968) 140; Orobus alpestris Waldst. et Kit., PI. Rar. Hung. 11 (1802) 133, t. 126 — Алпийско секирче Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Lathyrus L.
Вид: Lathyrus alpestris (W. et Kit.) Kit. ex Čelak. 
Българско име: Алпийско секирче

Описание:

Многогодишно растение. Коренището тънко, нишковидно, хоризонтално, без грудесто задебеление. Стъблата по няколко, по-рядко единични, (15,0) 20,0 - 30,0 (40,0) см високи, полулежащи или възходящи, рядко прави, четириръби, надолу закръглени, без крила или в горната част съвсем тясно и неясно крилати, голи или разпръснато прилегнало влакнести, неразклонени. Прилистниците 3,0 - 8,0 (10,0) мм дълги и 5,0 - 8,0 мм широки, по-дълги, равни или рядко малко по-къси от листната дръжка, по-широки от стъблото, по-тесни от листчетата, полустреловидни, голи. Листата с дръжки, оста с дълги осилчета. Листчетата (2) 3 - 4 двойки, (2,0) 3,0 - 4,0 (5,0) см дълги и (5,0) 7,0 - 10,0 (12,0) мм широки, ланцетни, ланцетно елиптични или почти елиптични, 3 - 4 пъти по-дълги от листните дръжки, отгоре блестящи, отдолу тъмнозелени, на върха притъпени с късо осилче, по ръба ресничесто влакнести, отгоре голи, отдолу голи или най-малко по жилките късо прилегнало влакнести, с дъговидно и най-често неясно мрежовидно жилкуване. Съцветната дръжка равна по дължина на присъцветния лист или по-дълга от него, гола или късо влакнеста. Прицветниците липсват или под форма на късо триъгълни, ципести якички. Цветните дръжки равни на чашковите тръбици, дъговидно извити, голи или късо влакнести. Цветовете (3) 5 - 15 (20), (10,0) 11,0 - 14,0 (16,0) мм дълги. Чашката 1/2 от венчето, късо прилегнало влакнеста или гола, тръбицата широко звънеста с 5 неясни жилки; зъбците ланцетно триъгълни, силно неравни помежду си, долният почти равен по дължина на тръбицата. Венчето червено-пурпурно. Флагчето 13,0 - 16,0 мм дълго и 11,0 - 12,0 (12,5) мм широко, широко обратно яйцевидно, на върха врязано, от средата стеснено в широк нокът. Крилцата равни на флагчето, с обратно яйцевидна, равна по дължина на нокътя петурка. Ладийката 11,0 - 13,0 мм дълга и 3,0 - 4,0 мм широка, малко по-къса от крилцата, с постепенно извита под тъп ъгъл ланцетно елиптична, на върха късо заострена петурка, езичето 1/3 от нокътя. Бобът (2,5) 3,0 - 3,5 (4,0) см дълъг и 4,0 - 5,0 мм широк, кафяв, линеен, гол, мрежесто жилкуван. Семената 10 - 14, кафяви, полукълбести,. гладки; ръбецът 1/4 от обиколката на семето, плосък, линеен.

Изменчивост

subsp. alpestris; L. alpestris (Waldst et. Kit.) Rеihenb. fil, Icon. XXII (1903) 158 t.; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Bale. I (1926) 821. Стъблата в горната си част закръглени, нагоре четириръби, без крила. Листчетата тясно елиптични до елиптично ланцетни или почти елиптични, голи, отгоре тъмнозелени, отдолу слабо матовозелени. Прилистниците повече или по-малко равни на листната дръжка. Съцветията равни на присъцветния лист или малко по- дълги. Чашката гола. У нас не се среща.
subsp. friedrichstalii (Griseb.) Kоž., comb, п.; Orobus friedrichstalii Griseb., Spicil. FI. Rum. Bithyn. II (1845) 498; Lathyrus friedrichstalii (Griseb.) K. Maly in Aschers, et Graebn., Syn. VI (2) (1910) 1054; Hayek, I.e.; L. alpestris var. friedrichstalii (Griseb.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 696. Стъблата в горната си част слабо крилати. Листчетата ланцетни или ланцетно елиптични и на върха повече или по-малко притъпени, голи или поне по жилките разпръснато прилегнало влакнести, отдолу блестящи. Прилистниците по-дълги от листната дръжка, отгоре тъмнозелени. Съцветията по-дълги от прилежащия лист. Чашката късо прилегнало, най-вече към основата влакнеста. Витошки район (Витоша), Рила, Средни и Западни Родопя, до 2200 м нядм. в.
var. friedrichstalii. Листата от долната страна голи. Разпространено в границите на вида. 
var. skorpilii (Vel.) Kož.,comb. n.,Orobus skorpilii Vel., Sitzber. Böhm. Ges. Wiss. 11 (1889) 321 et FI. Bulg. (1891) 159; L. friedrichstalii f. skorpilii(Vel.) Hayek, 1. c. Листата от долната страна по жилките влакнести. Разпространено в границите на вида.

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI—VII, плодоноси  VI - VIII.  
         Разпространение в България: Из алпийски, горски и храстови съобщества. Средна Стара планина, Витошки район (Витоша), Рила, Западни и Средни Родопи, между 1500 и 2500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Албания, България, Гърция, Бивша Югославия,  - т. е. Балкански ендемит

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие и не е включен в "Червената книга на България", БАН, КОПС, София, (1984)

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник:  „Флора на HP България”, том VI, БАН, София, (1976)