BGFlora.eu

 

Lathyrus setifolius L.

L. setifolius L., Sp. Fl. ed. 1 (1753) 131; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 815; Ball, El. Eur. II (1968) 142 — Нишколистно секирче
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Lathyrus L.
Вид: Lathyrus setifolius L.
Българско име: Нишколистно секирче

Описание:

Едногошни растения. Стъблата единични или няколко, 10,0 - 60,0 см високи, прави или възходящи при основата си, четириръби, разклонени или неразклонени, тясно крилати, голи. Прилистниците 2,0 - 15,0 мм дълги и 0,2 - 2,0 мм широки, равни на листната дръжка, по-рядко малко по-дълги или по-къси, линейно шиловидни или ланцетно линейни, голи, 4 - 5 пъти по-къси от листчетата и по-тесни от стъблото или равни на него. Листната ос с наполовина по-късо от листчетата, разклонено мустаче. Листчетата една двойка, (2,5) 3,5 - 9 0 (12,0) мм дълги и (0,5) 1,0 - 3,0 (4,0) мм широки, линейно ланцетни с успоредно жилкуване, голи, 10 - 14 пъти по-дълги от тясно крилатата листна дръжка. Съцветната дръжка съчленена към върха, по-къса от присъцветния лист, при съчленението без осилче, късо четинесто влакнеста. Прицветниците 5 - 6 пъти по-къси от цветните дръжки, целокрайни, ципести. Цветните дръжки по-къси от чашките, голи. Цветовете единични, 10,0 -  11,0 (15,0) мм дълги. Чашката 2 - 3 пъти по-къса от венчето, с 5 дебели, успоредни, недостигащи до върха на зъбците жилки, гола; зъбците ланцетни, равни на чашковата тръбица или едва по-дълги и почти равни помежду си. Венчето оранжевочервено. Флагчето (6,0) 7,0 - 8,0 (9,0) мм дълго и 6,0 - 7,0 мм широко, обратно яйцевидно, в основата с неясен нокът, на върха слабо вдлъбнато или закръглено. Крилцата 2,0 - 3,0 мм широки, равни по дължина на флагчето, петурката удължено елиптична, в основата с 2/3 по-къс закривен нокът. Ладийката 3,0 - 4,0 мм широка, равна по дължина на флагчето, на върха затъпена, в основата изведнаж стеснена в нокът, 2 пъти по-къс от триъгълно елиптичната, извита под тъп ъгъл петурка. Бобът елиптичен, 1,5 - 3,0 см дълъг и 7,0 - 11,0 мм широк, светлокафяв, мрежесто жилкуван, гол, към ръбовете винаги ситно разпръснато жлезисто влакнест. Семената 2 - 3, кълбести, фино грапави, кафяви; ръбецът 1/10—1/11 от обиколката на семето, плосък, елиптичен.


Период на цъфтеж: Цъфти:  IV - VI, плодоноси: V— VII.

         Разпространение в България: Из посеви и сухи тревисти места в равнините, предпланините и долния планински пояс. Черноморско крайбрежие (Бургаско), Предбалкан (с. Старо село, Врачанско), Софийски район (Костинброд), Знеполски район (Драгоманско), Струмска долина (Кюстендилско), Източни Родопи (Момчилградско), Тракийска низина (Харманлийско, Старозагорско), до 800 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Южна Европа (на изток включително Крим), Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.