BGFlora.eu

 

Lathyrus venetus (Mill.) Wohlf.

1877 (2). L. venetus (Mill.) Wohlf. in Koch, Syn. ed. 3 (1892) 714; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 822; Ball, Fl. Eur. II (1968) 138; Orobus venetus Mill., Gard. Diet. ed. 8 (1768) 8; Lathyrus variegatus (Ten.) Gren. et Godr., Fl. Fr. I (1848) 485; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 697; Orobus variegatus Ten., Fl. Neap. II (1826) 144; Vel., Fl. Bulg. (1891) 160; Exs.: PI. Bulg. Exsicc. № 676 — Синьо секирче
Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род:  Lathyrus L.
Вид: Lathyrus venetus (Mill.) Wohlf.
Българско име: Синьо секирче

Описание:

Многогодишни растения. Коренището тънко, хоризонтално. Стъблата единични, по-рядко по 2 - 3, (20,0-) 30,0 - 40,0 (50,0) см високи, при основата възходящи или прави, неразклонени, четириръби, без крила, голи или меко разперено влакнести. Прилистниците 6,0 - 10,0 мм дълги и 2,0 - 6,0 мм широки, 4 - 8 пъти по-къси от листната дръжка, доста по-тесни от листчетата, яйцевидно ланцетни, полустреловидни, голи. Листната ос с късо осилче. Листчетата 2 - 4 двойки, (2,0) 3,0 - 4,0 (5,0) см дълги и (8,0) 10,0 - 20,0 (25,0) мм широки, 4 - 5 пъти по-дълги от листните дръжки, яйцевидно ланцетни или ланцетни, на върха осилесто заострени, голи или разпръснато влакнести, по ръба четинесто влакнести, пересто жилкувани, страничните жилки много по-тънки от централната. Съцветната дръжка по-къса от присъцветния лист или равна на него, меко разперено жлезисто влакнеста или гола. Прицветниците липсват. Цветните дръжки равни по дължина на чашковата тръбица или по-къси, късо четинесто или жлезисто влакнести. Цветовете (6) 10 - 15 (20), (10,0) 12,0 - 14,0 мм дълги. Чашката 3 пъти по-къса от венчето, с 5 - 8 неясни жилки, гола или разпръснато късо прилегнало или жлезисто влакнеста; зъбците ланцетни, неравни помежду си, долните почти равни по дължина на чашковата тръбица, по ръба четинесто влакнести. Венчето бледосинкаво или синьо. Флагчето 14,0 - 15,0 мм дълго и 10,0 - 12,0 мм широко, широко обратно яйцевидно, в горната си част закръглено, на върха врязано, в средата стеснено в широк дълъг нокът, малко по-дълго от крилцата. Крилцата с триъгълно елиптична, по-къса от нокътя петурка, езичето 1/5 от нокътя. Ладийката 10,0 - 12,0 мм дълга и 4,0 - 5,0 мм широка, на върха заострена, равна на крилцата или едва по-къса от тях, петурката триъгълно елиптична, равна на нокътя, извита под прав ъгъл. Бобът 4,0 - 6,0 см дълъг и 5,0 - 7,0 мм широк, линеен, кафяв, с кафяви жлезисти трихоми, често примесени с прости власинки, неясно мрежесто жилкуван. Семената 10 - 16, кълбести до почти призматични, кафяви, с мраморен рисунък; ръбецът 1/3 от обиколката на семето, плосък, линеен.

Изменчивост

1  Цялото растение и най-вече съцветието меко разперено влакнесто . . . var. grandis Vel., Sitzber. Bohm. Ges. Wiss. XXIX (1894) 9; Suppl. I (1898) 94; Стоян. Стеф., I.e.; L. venetus f. grandis (Vel.) K. Maly in Aschers. et Graebn., Syn. VI (2) (1910) 1050; Hayek, 1. c.; Стоян. Стеф. Китан., op. c. изд. 4, II (1967) 657. Черноморско крайбрежие, Източна Стара планина (Сливен), Знеполски район, Струмска долина, Средни и Източни Родопи, Средна гора (Пирдоп, Лозенска планина), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина.
1* Голи растения ...................................................................................................................................................................................... 2
2  Листчетата дълго заострени, ланцетни . . .var. acutifolius Rochl., Sitzber, Bahtn. Ges. Wiss. I (1911) 37; L, venetus f. acutifolius (Rochl.) Hayek, I. e. Разпространено в граници­те на вида.                                     
2* Листчетата късо заострени, яйцевидно ланцетнй ............................................... var. venetus Разпространено в границите на вида.

Забележка. Екземпляри освен с прости и жлезисти власинки по чашката, цветните и съцветните дръжки, както и по бобовете се описват като f. glandulosa Todor in Sched. (Gram, et Legum. R. P. Rom. 68, 1956). Всички известни наши популации притежават кафяви жлезисти власинки, най-малко по боба. Такива притежават и по-голямата част от екземплярите от Централна и Югоизточна Европа. Не е известно дали те не се срещат и върху материалите на Miller (I. с.).


Период на цъфтеж: Цъфти:  V - VI, плодоноси:  VI - VII.

         Разпространение в България: Из храсталаци и светли широколистни гори в равнините и планинския пояс. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина, Софийски район, Знеполски район (Кюстендилско, Белидиехан), Витошки район, Западни гранични планини (Осоговска планина), Струмска долина, Пирин, Беласица, Рила, Средна гора, Родопи, Тракийска низина (Харманлийско), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар планина), до 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Източната част на Централна и Югоизточна Европа, Средиземноморие (Източно), Югозападна Азия (Мала Азия).

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096


Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.