Lathyrus vernus (L.) Bernh. 1876 (1). L. vernus (L.) Bernh., Syst. Verz. Erfurt (1800) 247; Hayek, Pfodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 821; Ball, Fl. Eur. II (1968) 138; Orobus vernus L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 728; Vel., Fl. Bulg. (1891) 160; Exs.: Pl Bulg. Exsicc. № 678 — Пролетно секирче Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Lathyrus L.
Вид: Lathyrus vernus (L.) Bernh.
Българско име: Пролетно секирче
Описание:
Многогодишни растения. Коренището грудесто задебелено, с многобройни нишковидни корени. Стъблата най-често единични, по-рядко по няколко, (20,0) 25,0 - 30,0 (40,0) см високи, прави, неясно четириръби, неразклонени, без крила, голи. Прилистниците (7,0) 10,0 - 20,0 (22,0) мм дълги и 2,0 - 6,0 мм широки, доста по-тесни от листчетата, 2 - 4 пъти по-къси от листната дръжка, рядко равня на нея, по-широки от стъблото, овално ланцетни, полустреловидни, рядко линейни, голи. Листната ос с късо осилче. Листчетата (2) 3 - 4 двойки, (1,5) 2,5 - 4,0 (—6,0) см дълги и (3,0) 5,0 - 14,0 (—17,0) мм широки, 2 - 5 пъти по-дълги от листната дръжка, ланцетни, линейно ланцетни до яйцевидно ланцетни, на върха осилесто заострени, голи, ясно пересто жилкувани; страничните жилки много по-тънки от централната и не достигат до върха. Съцветната дръжка по-дълга от присъцветния лист или равна на него, гола или късо разпръснато влакнеста. Прицветниците липсват. Цветните дръжки по-къси от чашките, голи. Цветовете (1) 4 - 6 (8), (14,0) 15,0 - 18,0 (20,0) мм дълги, събрани в гроздове. Чашката 1/3 - 1/4 от дължината на венчето, с 5 - 7 неясни жилки, гола; зъбците ланцетни до ланцетно клиновидни, неравни помежду си, долните на 1/2 - 1/3 от дължината на тръбицата. Венчето червено, пурпурно, по-късно синкаво: Флагчето 12,0 - 15,0 мм дълго и 4,0 - 6,0 мм широко, обратно яйцевидно, на върха врязано, в средата стеснено в широк нокът, равно на крилцата, езичето късо, 1/5 от нокътя. Крилцата с обратно яйцевидна, равна на нокътя петурка, езичето 1/5 от нокътя. Ладийката 11,0 - 12,0 мм дълга и 5,0—6,0 мм широка, с елиптично триъгълна, постепенно извита в най-широката си част, на върха понякога късо заострена петурка. Бобът 4,0 - 5,0 (6,0) см дълъг и 5,0 - 7,0 мм широк, кафяв, линеен, гол, едро мрежесто жилкуван. Семената 8 - 10 (12), кълбести, кафяви, с мраморен рисунък, гладки; ръбецът 1/3 от обиколката на семето, изпъкнал, триъгълно линеен. Изменчивост
f. vernus. Листчетата широко яйцевидно ланцетни, 6.0 - 15,0 мм широки. Разпространено.
f. angustifolius (Schur) Rouyet Fouc., Fl. Fr. V (1899) 272; Hayek, op. c. p. 822; Orobus angustifolius Schur, Enum. PL Transs. (1866)172. Горните листчета линейно ланцетни, долните ланцетни, 3,0 - 5,0 (6,0) мм широки. Разпространено.
Период на цъфтеж: Цъфти: IV - VI, плодоноси: V - VII.
Разпространение в България: Из храсталаци и букови гори, в планините и предпланините. Разпространено, до 1200 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.
Общо разпространение: Европа (с изключение на най-северните и южните части), Кавказ, Югозападна Азия (Мала Азия), Сибир
Защитен статус: Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие Лекарствено растение: да лекарствено растение е - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096
Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)
1.
E-mail: krnanev@gmail.com © K.Nanev
