BGFlora.eu

 

Medicago sativa L.

* M. sativa L., Sp. PL ed. 1 (1753) 778; Urb., Verh. Bot. Ver. Brand. XV (1873) 56; Hayek, Prodr. Fl. Penins, Balc. I (1926) 834; Bacc., Фл. Сист. Высш. раст. VIII (1949) 98; Кож., Изв. Бот. инст. БАН XV (1965) 137; Tutin, Fl. Eur. II(1968) 154 — Синя люцерна

Семейство: Leguminose Juss. (Fabaceae)
Род: Medicago L.
Вид: Medicago sativa L.
Българско име: Синя люцерна

Описание:

Многогодишно растение. Коренището дебело, вретеновидно, късо, в горната си част вдървеняло. Стъблата изправени или при основата възходящи, 40,0 - 60,0 (70,0) см високи, голи или разпръснато прилегнало влакнести, Прилистниците данцетни, в долната а си част назъбени до наделени, обикновено влакнести, по-къси от листната дръжка или равни на нея. Листчетата обратно яйцевидни до почти линейни или овални, от долната страна прилегнало влакнести, отгоре с редки власинки или голи. Гроздовете с 5 - 40 цвята, яйцевидни, яйцевидно цилиндрични, след прецъфтяване удължени, рехави или сбити. Съцветните дръжки къси, дебели, при боба изправени, голи или влакнести. Прицветниците равни на цветните дръжки или по-дълга, нишковидни до ланцетни, ципести. Цветните дръжки голи, просто или жлезисто влакнести, равни на чашката или по-къси. Цветовете 6,0 - 11,0 мм дълги. Чашката на 1/3 от венчето, прилегнало влакнеста; зъбците ланцетни, равни по дължина на тръбицата или малко по-дълги. Венчето синьогълъбово или пъстро (жълто; и синьо), Флагчето овално или обратно яйцевидно, 3,0 - 4,0 мм широко, равно на ладийката и крилцата. Бобът около 4,0 - 5,0 мм в диаметър, спирално завит, с 2 - 3,5 намотки, в средата без отвор, кафяв до сивкав, гол, гладък, с анастомозиращи странични жилки. Семената 2,0 - 2,5 мм дълги, малко или много бъбрековидни, жълти или кестеняви.

Широко култивирано в низините на цялата страна фуражно растение.

Стопанско значение. Отлично фуражно растение, широко разпространено в култура. Дава много добра, с високо белтъчно съдържание фуражна маса. У нас често страда от засушаване.

Забележка. Вид с хибриден произход, описан върху растения от Франция и Испания. (Васильченко, 1. с.). Типичната форма (в диворастящо състояние е непозната. Част от многобройните културни раси са подивели. У нас се култивират хибридни форми, въведени от Франция, Италия и Германия. Те показват голяма изменчивост, която е трудно да се обхване без експериментални изследвания. В Западна и отчасти в Североизточна България се наблюдават характерни преходни типове между М. sativa и М. falcata, чиято преходност се изразява в полихроичност на цветовете и в значителна степен възходящи, в долната си половина по- слабо облистени стъбла. Те могат да бъдат отнесени към изкуствено създадени видове с хибридна природа (М. varia Mart., М. subfalcata Schur, М. sylvestris Fries., M. spuria Hy., M. polya (Brand.) Vass. и пр.). Тяхното развитие у нас (главно по синури и запустели и рудерализирани, по-рядко по-слабо засегнати от човека терени) се дължи на постоянната възможност за естествени хибридизационни процеси между М. falcata и М. sativa. Някои от тези естествени хибриди са добър източник на селекционен материал за създаване на сухоустойчиви сортове люцерна.
¹ Разработил Ст. Кожухаров

„Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

*   *   *

Период на цъфтеж: Цъфти:  VI - VII, плодоноси:  VII - VIII.

Разпространение в България: Широко култивирано в низините на цялата страна фуражно растение. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Произхожда от Централна Азия. Въведено като фуражно растение най-напред в Южна Европа, впоследствие пренесено в почти всички краища на света.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: не е лекарствено растение. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4.

5. 6. 7. 8. 9. 10. 11.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.