BGFlora.eu

 

Melilotus alba Medic.

1780 (1). M. alba Medic., Vorl. Churpf. Phys.-Ökon. Ges, II (1787) 382; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 846; Hansen, Fl. Eur. II (1968) 149 — Бяла комунига

Melilotus albus Medik. syn. Melilotus alba Medik

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Melilotus Mill.
Вид: Melilotus alba Medic.
Българско име: Бяла комунига

Описание:

Едногодишни растения. Стъблата изправени или възходящи, разклонени от основата, 40,0 -  70,0 (100,0) см високи, слабо наребрени или гладки, голи или разпръснато разперено влакнести. Прилистниците нишковидни, 3 - 5 пъти по-къси от листната дръжка, целокрайни. Листата по-дълги от съцветните дръжки, рядко равни на тях или по-къси. Листчетата (10,0) 14,0 - 18,0 (20,0) мм дълги и (3,0) 4,0 - 7,0 (9,0) мм широки, удължено яйцевидни или клиновидно обратно яйцевидни, на върха със съвсем късо осилче, пересто жилкувани, вълновидни или повече или по-малко остро, неравномерно, от основата или от средата назъбени, по-рядко тъпи, целокрайни, голи; дръжките на страничните листчета 2 - 3 пъти по- къси от дръжката на средното листче, последната 5 до много пъти по-къса от листната дръжка. Съцветието (3,0) 5,0 - 8,0 (12,0) см дълго, многоцветно, рехаво, тънко, оста влакнеста. Прицветниците ципести, линейни до линейно клиновидни, по-къси от цветните дръжки. Цветните дръжки голи, равни по дължина на чашковата тръбица. Чашката на 1/3 от дължината на цвета, повече или по- малко разперено влакнеста; тръбицата звънеста; зъбците триъгълно ланцетни, равни по дължина на тръбицата, слабо неравни помежду си, най-често голи. Венчето 4,0 - 5,0 мм дълго, бяло. Флагчето 3,5 - 4,0 мм дълго и 2,0 - 2,5 мм широко, закръглено до елиптично, малко по-дълго от крилцата, в основата съвсем късо заострено, на върха слабо вдлъбнато. Крилцата равни на ладийката, петурката линейна, 2 пъти по-дълга от нокътя, езичето наполовина на нокътя. Ладийката на върха затъпена, петурката триъгълно елиптична, 2 пъти по-дълга от нокътя. Бобът 3,0 - 4,0 (5,0) мм дълъг и 2,0 - 2,5 мм широк, обратно яйце­виден, на върха заострен, тъмнокафяв, мрежовидно жилкуван, гол. Семената 2,0 мм в диаметър, закръглени или слабо удължени, едностранно сплеснати, кафяви, с повече от 1/2 от обиколката си ръбец.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - IX, плодоноси: VII - IX.

Разпространение в България: Из влажни местообитания, в канавките край пътищата и в ливадите. Раз­пространено, до 1500 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (без крайния север), Средиземноморие, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия, Сибир.


Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник: „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.