BGFlora.eu

 

Melilotus indica (L.) All.

1783 (4). M. indica (L.) All., Fl. Pedem. I (1785) 308; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1926) 846; Hansen, Fl. Eur. II (1968) 149; Trifolium melilotusindicus L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 765; Melilotus parviflora Desf., Fl. Atl. II (1799) 192; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. I, II (1925) 633 — Индийска комунига

Семейство: Leguminosae Juss. (Fabaceae)
Род: Melilotus Mill.
Вид: Melilotus indica (L.) All.
Българско име: Индийска комунига

Описание:

Едногодишно растение. Стъблата изправени или възходящи, от основата разклонени, 15,0 - 30,0 (40,0) см високи, в горната си част късо прилегнало влакнести. Прилистниците ланцетни, по-къси, от листните дръжки, ципести, в основата разширени, тези на най-долните листа в основата с 1 - 2 зъбчета. Горните листа равни на присъцветните дръжки, долните по-дълги. Листчетата (8,0) 12,0 - 15,0 (18,0) мм дълги и (4,0) 6,0 - 8,0 (10,0) мм широки, неясно мрежовидно, често пересто жилкувани, отгоре голи, отдолу тънко прилегнало влакнести, тези на горните листа най-често на 1/2 - 2/3 повече или по-малко неясно назъбени, клиновидно обратно яйцевидни, горните клиновидно удължени до линейно клиновидни; дръжката на средното листче (4)8 - 10(15) пъти по-дълга от листната дръжка, дръжките на страничните 2 - 3 пъти по-къси от средната. Съцветието 0,5 - 2,0 см дълго, с 10 до много цвята, при бобовете силно удължено. Прицветниците линейни, по-къси от цветните дръжки. Цветните дръжки хоризонтално отклонени. Чашката 1/3 - 1/2 от дължината на венчето, звънеста, разпръснато влакнеста или по-рядко гола; зъбците равни на тръбицата или до 2 пъти по-къси от нея, триъгълно ланцетни. Венчето 2,0 - 3,0 мм дълго, жълто или бледожълто. Флагчето 2,0 - 2,5 мм дълго и 1,5 мм широко, обратно яйцевидно до триъгълно, на върха целокрайно, по-дълго от крилцата и равно на ладийката. Крилцата с елиптична петурка, малко по-дълга от нокътя. Ладийката затъпена, петурките по-дълги от нокътя. Бобът 1,5 - 3,0 мм дълъг, в зряло състояние жълтокафяв, почти сферичен, отначало по повърхността напречно извито жилкуван, в зряло състояние с мрежа от клетки, увиснал. Семената единични, рядко по 2, 1,5 - 2,0 мм дълги, късо яйцевидни, жълтозелени до кестеняви; ръбецът 1/4 - 1/3 от обиколката на семето.

Период на цъфтеж: Цъфти: IV - V, плодоноси: V - VI.

Разпространение в България: Из тревистите места, като плевел в житните култури. Софийски район (Софийско, Княжево, Горна баня, Драгалевци), Струмска долина, до 300 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Югоизточна Европа, Средиземноморие, Кав­каз, Югозападна Азия, Централна и Индо-Хималайска област. Въведено в Се­верна Америка и Австралия.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на НР България”, том VI, БАН, София, (1976)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.