BGFlora.eu

 

Mentha aquatica L.

2593 (3). M. aquatica L., Sp. Pl., ed. 1 (1753) 576; Boiss., Fl. Or., IV (1979) 544; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc., II (1930) 389; Harley, Fl. Eur., III (1972) 185; M. hirsuta Huds., Fl. Angl. (1762) 223; M. purpurea Host, Fl. Austr., II (1831) 141; M. aquatica pedunculata Pers., Syn. Pl., II (1807) 119; M. pyroifolia H. Br., Verh. Zool. Bot. Ges., XL (1890) 420; M. aquatica var. hirsuta (Huds.) H. Br., op. c; M. perhirsuta (Borb.) Trtm. in Javorka, Mag. Fl. (1925) 946; M. aquatica var. calamintaeafolia Vis., Fl. Dalm., II (1847) 10; M. aquatica var. cordata Prod., Bull. Inf. Gluj (1925) 114; M. aquatica var. ortmannianus (Opiz) H. Br., op. c., 421 et in H. Br. et Top., Bot., Mon. (1895) 96; M. ortmanniana Opiz, Nat. Tsch., I (1826) 437; M. aquatica f. caput-medusae (Trtm. et Urum.) Stoj., Stef„ Kitan; Фл. Бълг., изд. 4 (1967) 937; M. aquatica subsp. caput-medusae Trtm., et Urum., Сб. БАН, XXX (1935) 5 — Водна мента

Семейство: Labiatae Juss. (Lamiaceae)
Род: Mentha L.
Вид: Mentha aquatica L.
Българско име: Водна мента

Описание:

Многогодишно растение. Възголо до гъсто влакнесто растение често с възпурпурен оттенък и с неприятна миризма. Коренищата обикновено надземни, зелени или възпурпурни, не са крехки, с малки, обикновено бъбрековидни листа; цветоносните стъбла (10-) 20 - 90 см високи, възходящи до изправени обикновено силно разклонени в долната част. Листата (15-) 30 - 90 мм дълги и (10-) 15 - 40 мм широки, яцевидни до яйцевидно ланцетни със заострен до притъпен връх и обикновено отсечена, но понякога и клиновидна основа, на дръжки, по. ръба неравномерно напилени. Цветовете в 2 - 3 сбити прешлена. Прицветниците неизпъкващи, образуващи връхно главесто сложно съцветие до 20 мм в диаметър, понякога с 1 - 3 отдалечени по-долни прешлени, често на къси дръжки в пазвите на листоподобни прицветници. Чашката (2,5) 3,0 - 4,0 мм дълга, тръбеста с ясни жилки; зъбците шиловидни или тясно триъгълни. Цветните дръжки влакнести. Венчето лилаво, 3,0 - 4,5.. мм дълго. Орехчетата бледо кафяви, гладки или понякога слабо ямчести.

Стопанско значение. Етеричномаслено, в народната медицина се употребява като жлъчкогонно и при стомашни болки.

Забележка. 1. Силно изменчиво растение по отношение общия вид, формата, размерите и индументума на листата. Описани са множество вътревидови таксони, някои от които запазват белези и в култура. Изменчивостта обаче има непрекъснат характер и отделянето на таксони не е оправдано.

2. Към този вид се отнасят посочените за страната:
М. capitata х purpurea — Казичене;
М. pedunculata х purpurea— Сандански, София, Княжево, Крапец, Обеля, Радомир;
М. Perhirsutaxpedunculata— Казичене;
М. Perhirsutaxpurpurea — Казичене;
M. pedunculata х capitata — Казичене;
М. purpurea x ortmanniana — Бояна;
М. purpurea х pedunculata — Караш, Плевенско; Казичене;
М. Purpurea x perhirsuta — Казичене, Княжево;
М. purpurea х pyripalia — Берковица.

Период на цъфтеж: Цъфти: VI - X.

Разпространение в България: Из влажни и мочурливи тревисти места, край потоци и реки, блата и раз­ливи в низините и предпланините. Разпространено, от морското равнище докъм 1000 м. надморска височина (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

Общо разпространение: Европа (с изключение на крайния. Север), Кавказ, Югозападна Азия, Северна Америка.

Защитен статус:  Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  „Флора на Н. Р. България”, том IX, БАН, София, (1989)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

E-mail: krnanev@gmail.com

© K.Nanev

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев © 2012. Всички права запазени.