BGFlora.eu

 

BGORHIDEI-KN

Fam.  ORCHIDACEAE

Orchis ustulata L.

Семейство: Orchidaceae   Lindl.
Род: Orchis L.
Вид: Orchis ustulata L.
Българско име: Опърлен салеп, изгорка

Описание:

Orchis ustulata L.

Angebranntes Knabenkraut

Beschreibung: Pflanze niedrig, sie gehört zu den kleinsten der Gattung, 10 - 30 cm hoch. Laubblätter 3 - 6, am Grunde rosettig gehäuft, blaugrün gefärbt, 3 - 8 cm lang und 0,5 - 2,0 cm breit. Nach oben folgen 1 - 3 scheidige Stengelblätter. Der Blütenstand ist kurz, bis zu 10 cm lang und trägt zahlreiche winzige Blüten. Die Tragblätter sind hautig, etwa so lang wie der Fruchtknoten. Die Blüten sind sehr klein. Die Perigonblätter bilden einen kleinen kugeligen Helm, der auf der Außenseite dunkelpurpurn gefärbt ist. Im Knospenzustand ist er fast schwarz. Die Sepalen sind eiförmig und 3 - 4 mm lang, die Petalen noch kürzer. Die Lippe ist stark dreigelappt und flach ausgebreitet, die Seitenlappen sind kleiner als der meist nochmals zweigeteilte Mittellappen. Im ausgebreiteten Zustand ist die Lippe 5 mm lang und 3 mm breit, fast rein weiß gefärbt und mit kleineren purpurnen Flecken besetzt. Der Sporn ist zylindrisch und stumpf, abwärts gerichtet und halb so lang wie der Fruchtknoten.
Blutezeit: Anfang Mai bis Ende Juli.
Höhenverbreitung: Von der Küste bis 2100 m.
Standort: Halbtrockenrasen, ungedüungte kurzrasige Bergwiesen und in lichten Eichenwäldern.
Naturschutz: Die Pflanze geht durch Düngung ihrer Standorte stark zurück.
Bastarde: Nachgewiesen mit O. militaris, morio, simia und tridentata.
Bildnachweis: 8.6.1979, Reutlingen (Baden-Württemberg), V. Hoffmann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

*   *   *

Orchis ustulata L.

Описание: Ниско растение, то е сред най-дребните от видовете в този род, високо е 10 - 30 сантиметра. Листата му, 3 - 6, са събрани при основата в розетка, оцветени са в синьо-зелено, дълги 3 - 8 см и 0,5 - 2,0 см. широки. Нагоре следват 1 - 3 разделени приключи стволови листа. Съцветието е късо, дълго до 10 см и носи множество много дребни  цветове. Прицветниците са кожести, приблизително толкова дълги, колкото яйчника. Цветовете са много малки. Листчетата на цвета образуват малък сферични шлем, който е оцветен тъмно лилаво от външната страна. Като пъпки са почти черни. Чашелистчета са яйцевидни 3 - 4 mm дълги, венчелистчетата са по-къси. Устната е силно триделна и плоско разширена, страничните дялове са по-малки от най-често допълнително разделеният на две среден дял. В разгънато състояние, устната е 5 мм дълга и 3 мм широка, оцветена е почти чисто бяло и осеяна с по-дребни  пурпурни петна. Шпората е с цилиндрична форма и тъпа, насочена надолу и е наполовина от дължината на  яйчника.
Период на цъфтеж:  от началото на май до края на юли.
Разпространение по надморска височина: От крайбрежието на морето  до 2100 m.
Местообитание:   полу-сухи тревни, ненаторявани нискорасли ливади и в редки дъбови
гори.
Природозащитни мерки: Растението се възстановява в предишните си местообитания с помощта на наторяване.
Хибриди:   доказани с O. militaris, morio, simia и tridentata.
Произход на снимката:  06.08.1979, Ройтлинген (Baden-Württemberg), V. Hoffmann.
"Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982),

*   *   *

634 (4). O. ustuiata L. Sp. PL ed, 1 (1753). 941; O. amoena Crantz Stirp. Austr. (1769) 490; Hayek Prodr. Fl. Penins. Batc. Ill (3933) 387 — Опърлен салеп, изгорка

Многогодишни растения. Грудките кълбести. Стъблото до 30 см високо. Листата длъгнесто ланцетни, най-горните 2 - 3 обгръщат стъблото. Съцветието гъсто, овално, впоследствие цилиндрично с дребни цветове (най-дребноцветен салеп в на­шата природа). Прицветниците овално ланцетни, пурпурни, с по една жилка, по-къси от яйчника. Околоцветните листчета отвън мътнопурпурни, събрани във възтъп червеникавочерен шлем. Външните овални, вътрешните тясно длъгнести. Устната бяла или бледорозова с пурпурни точки, дълбоко три- делна. Страничните ù дялове длъгнесто линейни, отсечени, средният по-дълъг, отпред разширен и дълбоко врязан, в изреза често със зъбче. Дяловете му отпред тъпи и назъбени. Шпората конична, по-къса от устната и почти 4 пъти по-къса от яйчника.

"Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

Период на цъфтеж: Цъфти: V - VI.

         Разпространение в България: По тревистите и храсталачните места, в умерено влажни ливади и по­ляни, предимно в западната половина на страната, в предпланините и пла­нините, като достига близо 2000 м надморска височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

      Общо разпространение: Почти цяла Европа с изключение на арктическия пояс, Кавказ, Западен Сибир.

Защитен статус:  Видът не езащитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие

Лекарствено растение: да, лекарствено растение е. - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 

Източник:  "Die wildwachsende Orchideen Europas", H. Baumann, S. Künkele, Kosmos, Stuttgart, (1982), "Флора на НР България", том II, БАН, София, (1964),

1. 2.

3. 4.

5. 6.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.