BGFlora.eu

 

Papaver dubium L.

Papaver dubium L., Sp. PI. ed. 1 (1753) 1196; VeL, Fl. Bulg. Suppl. J (1898) 12; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. I (1925) 356; Mowat et Walters, Fl. Eur. 1(1964) 248—Дългоплоден мак.

Семейство: Papaveraceae Juss.
Род: Papaver L.
Вид: Papaver dubium L.
Българско име: Дългоплоден мак
Описание:

Едногодишно растение малко или много влакнесто, с бял млечен сок. Стъблото изправено, 30 - 60 см високо, кръгло, неясно надлъжно набраздено, в основата разперено, в горната част прилегнало четинесто влакнесто, просто или от основата разклонено. Приосновните листа на дръжки, пересто наделени или пересто изрязани, дяловете яйцевидни до ланцетни, на върха притъпени, удебелени, осилести, едро назъбени; стъбловите приседнали, 1 - 2 пъти перести, дяловете линейно ланцетни, на върха притъпени, удебелени, осилести; всички незначително гъсто дълго разперено четинесто влакнести, сивозелени. Цветовете единични, по върховете на стъблото или неговите разклонения. Цветните дръжки удължени (5) 10 - 25 (30) см дълги, прилегнали, рядко разперено четинесто влакнести. Цветните пъпки яйцевидно елиптични, 1,4 - 1,8 см дълги, малко много дълго четинести. Чашелистчетата 2, опадливи, яйцевидни, сивозелени. Венчелистчетата 4, 15 - 30 (35) мм дълги, удължено обратно яйцевидни до почти кръгли, червени, жълтобели или бели, рядко розови, понякога с черно петно в основата; целокрайни, рано опадливи. Тичинките с тъмновиолетови нишковидни дръжки и виолетови прашници. Яйчникът гол. Кутийките (10) 15 - 20 мм дълги и 5 - 7 (8) мм широки, продълговато бухалковидни, бухалковидно цилиндрични, в основата постепенно стеснени, надлъжно наребрени, голи, непълно многогнездни, многосеменни, на върха с 4 - 8 кръгли отвора. Дискът на близалцето 7 - 8 мм в диаметър, конусовиден до почти плосък, с 4 - 8 (9 -12) изпъкнало киловидни дяла; дяловете накрая разделени, лопатовидно разширени. Семената (0,5) 0,8 мм дълги, бъбрековидни, кафяви, мрежесто ямчести, без придатък.

Изменчивост
var, dubium ; P. dubium var. collirtum (Bogenh.) Fedde, Pflanzr. IV (1909) 316 ; P. dubium subsp. colliniam (Bogenh.) Stoj. et Stef., Фл. Бълг. изд. 3 (1948) 476; P. coilinum Bogenh. in Bory, Fl. Centr. France, ed. 3, II (1836) 29. Венчелистчетата червени. Разпространено.
var. albiflorutn Elk., Tent. Mon. Pap. (1839)25; P. dubium f. albiflorum (Elk.) Hayek, 1. c.; P. dubium var. albiflorum Boiss., Fl. Or. 1(1867) 115; P. dubium var. album Vel., I.e.; P. Albiflorum {Besser) Pacz., Acta Horti Bot. Univ. Jurjev Vl (1906)3; Mowat et Walters, 1.c. Венчелистчетата бели, рядко розови. Разпространено.

Стопанско значение. Плевел. В млечния сок се съдържат алка­лоиди (0,001—0,025 — главно апореин). Медоносно и декоративно.


Период на цъфтеж: Цъфти IV—VII.


         Разпространение в България: Из сухи тревисти места и като плевел в културите; в равнините и лред планините. Разпространено, докъм 1000 м надморска  височина.


      Общо разпространение: Европа, Средиземноморие, Югозападна Азия, Макаронезия.


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение - http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник:  „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

Papaver dubium 1. Papaver dubium 2. Papaver dubium 3. Papaver dubium 4. . Papaver dubium 5.

Papaver dubium 6. Papaver dubium 7. Papaver dubium 8. Papaver dubium 9.

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.