BGFlora.eu

 

Primula deorum Vel.

Primula deorum Vel., Sitzungsb. Bot. Geselsch. Wiss. Wien 1 (1890) 55; et Fl. Bulg. (1891) 472; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1928) 26; Пеев, Изв. Бот. инст. БАН XVI (1966) 5; Valent. еt Kress, Fl. Eur. Ill (1972) 18 — Рилска иглика

Семейство: Primulaceae Vent.
Род: Primula L.
Вид: Primula deorum Vel.
Българско име: Божествена иглика, Рилска иглика


Описание:

Многогодишни растения. Коренището голямо, хоризонтално или наклонено; корените тънки, нишковидни. Стъблото 2 - 39 см високо, 1,5 - 3,0 мм в диаметър, изправено, под съцветието лепкаво, голо, зелено или виолетово. Листата 8 - 25 см дълги, 0,2 - 2,5 см широки, изправени, месести, събрани в розетка, ланцетни до широко ланцетни, целокрайни до слабо вълновидно нагънати по ръба, отгоре късо жлезисто влакнести, отдолу голи, сивозеленикави. Съцветието наклонен сенник; цветовете 2 - 22; прицветниците 2,5 - 6,0 мм дълги, 0,8 - 1,5 мм широки, тясно ланцетни, късо жлезисти или жлезисто влакнести, слабо подути в основата си, при прецъфтяване удължаващи се. Цветните дръжки 2 - 4 мм дълги, с къси, жлезисти власинки. Чашката 4 - 6 мм висока и 2,5 - 4,0 мм широка, звънеста, дяловете ланцетни до тясно ланцетни. Венчето 11 - 13 мм в диаметър, дисковидно, тръбицата 8 - 10 мм дъл­га, 1,8 - 2,0 мм широка; дяловете 2 - 6 мм дълги, 3 - 6 мм широки, удължено сърцевидни, в средата и отвора с единични жлезисти власинки, тъмновиолетови, избеляващи при прецъфтяване. Кутийката 5 - 9 мм висока, 2,5 -  4,0 мм широка, отваряща се с 5 остри, триъгълни зъбчета, гола. Семената 0,5 - 1,0 мм дълги, 0,5 - 1,0 мм широки, неправилно многоъгълни, гладки, с преплитащи се ципести ръбове, кафяви.

Стопанско значение. Фитохимичните проучвания показват, че коренищата съдържат вещества с кортикостероидоподобно действие.


Период на цъфтеж: Цъфти: VI—VII, плодоноси: VIII—IX.


         Разпространение в България:

По влажни места, богати на торф, край потоци, езера и на мястото на старите преспи. Рила, между 1900 и 2800 м надморска височина.  Образува многочислени съобщества. Ендемит. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.

ЧЕРВЕНА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Рилска иглика

Primula deorum Velen.
Сем. Primulaceae – Игликови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,v)+2ab(ii,v)]. IUCN(R), ЗБР, БК. Български ендемит. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с дълго хоризонтално или наклонено коренище. Стъблото високо 2–39 cm, изправено, голо, под съцветието лепкаво, зелено или виолетово. Листата ланцетни до широколанцетни, изправени, месести, събрани в приосновна розетка, отгоре късо жлезистовлакнести, отдолу голи, сивозеленикави. Съцветието наклонен сенник. Цветовете 2–22 на брой, тъмновиолетови, тръбести, с дисковидна коронка и удълженосърцевидни венечни дялове, избеляващи при прецъфтяване. Плодът разпуклива едногнездна кутийка. Цв. VI–VIІI, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни места край потоци, торфища и езера, на мястото на стопени преспи. Популацията е фрагментирана поради специфичните екологични изисквания на вида, с добра численост и плътност, в много добро състояние. В района на Мусаленски езера са установени до 400 индивида на квадратен метър, на площ около 1000 m2.
Разпространение в България. Витошки район (между Голям Резен и Черни връх), Рила; между 1900 и 2800 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Глобалното затопляне и засушаване на климата, падането на лавини. Унищожяване на индивиди и замърсяване вследствие на преминаването на туристи през находищата, ограниченото разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Голяма част от находищата попадат в границите на национален парк „Рила“, природен парк „Рилски манастир“, природен парк „Витоша“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Информиране на туристите, посещаващи Рила (брошури, табели, значки и др.) за консервационната значимост на вида.
Забележка. Необходимо е да се установи естествено ли е разпространението наPrimula deorum Velen. на Витоша, тъй като са известни опити за нейното пренасяне.
Литература: Пеев, 1982, 1984; Albach & Vladimirov, 2002; Peev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева


      Общо разпространение: Български ендемит.


Защитен статус: 
Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)

1. 2. 3. 4.

Primula deorum_1. Primula deorum_2. Primula deorum_3. Primula deorum_4.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.