BGFlora.eu

 

Primula vulgaris Huds.

Primula vulgaris Huds., Fl. Angl. (1762) 70; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. II (1928) 23; Valent.et Kress, Fl. Eur. Ill (1972) 16; P. acaulis Jacq., Misc. Austr. (1778)158; Vel., Fl. Bulg. (1891) 474; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, II (1925) 861 - Безстъблена иглика

Семейство: Primulaceae Vent.
Род: Primula L.
Вид: Primula vulgaris Huds.
Българско име: Безстъблена иглика


Описание:

Многогодишни растения. Коренището късо, възловато. Стъбло липсва. Листата 5 - 14 см дълги, 1,2 - 5,6 см широки, събрани в розетка на 1 - 4 см дълги, 0,5 - 1,0 см широки, крилати, просто влакнести дръжки, лопатовидни до обратно яйце­видни, по ръба неравномерно плитко назъбени до вълновидно нагънати, отгоре голи или по жилките единично просто влакнести, отдолу предимно по жилките просто и жлезисто влакнести, зелени. Цветовете 1 - 7 в съцветие; цветните дръжки 3 - 15 см дълги, 1,0 - 2,5 мм в диаметър, просто влакнести или с прости и единични жлезисти власинки, преди цъфтеж изправени, след цъфтеж разперени; прицветните 1,0 - 1,5 см дълги, 1,0 - 1,5 мм широки, плоски, с ясно видим кил, с прости, към върха по-гъсти власинки. Чашката 13 - 18 мм висока, 3 - 10 мм широка, звънеста, дяловете обратно клиновидни, с ясно изразен кил, 1/2 - 1/3 сраснали, по кила просто влакнести. Венчето 2 - 3 см широко, дисковидно или ши­роко звънесто; тръбицата 12 - 16 мм дълга, 2 - 3 мм широка, венечните дялове 10 - 16 мм дълги, 6 - 15 мм широки, сърцевидни, изрязани до 1/5 голи, жълти, розови, розово виолетови. Кутийката 4 - 9 мм дълга, 3 - 7 мм широка, късо цилиндрична или слабо скосена в двата края, отваряща се с 6 - 8 триъгълни зъбчета, гола, оставаща включена в чашката. Семената 1,2 - 2,2 мм дълги, 0,6 - 1,2 мм широки, неправилно многоъгълни до заоблени, по повърхността с брадавички, лепливи.

Стопанско значение. И двата подвида имат висока декора­тивна стойност. Типичният подвид е широко разпространен като парково декоративно растение. P. vulgaris subsp. sibthorpii от естествен произход се отглежда масово в дворовете на къщите на странджанските села, М. Търново и Приморско. Въведен частично в Централна Европа и оттам вероятно внесен отново в България.

Забележка. Въз основа на материали, събирани от Сава Казанджиев (1889) (SOM—56 822, 56 823, 56 824), Янев (1962) посочва съществуването на хибрид между P. vulgaris Huds. и Р, veris L. subsp. canescens (Ten.) Huds., разпространен в Голо бърдо, Конявска и Рудина планина и около гара Земен.
Стоянов, Стефанов и Китанов (1967), позовавайки се на данните на Янев, възприемат този хибрид.
Ревизията на хербариите колекции и лични сборове не потвърдиха съществуването на този хибрид в естествени условия. В посочените по-горе райони днес е разпространен само P. veris L. subsp. canescens.

Изменчивост:

Subsp. vulgaris; P. vulgaris subsp. eu-vulgaris Hayek, 1. c.; P. acaulis var. macedonica auct. Stoj. et Stef., 1. c. non Adam. Цветовете жълти. Разпространено.
Subsp. sibthorpii (Hoffmanns.) W. W. Sm. et Forest, Not. Roy. Bot. Gard. Edinb. 16 (1928) 42; Valent. et Kress, 1. c.; P. sibthorpii Hoffmanns., Fl. Germ. 1 (1891) 142; P. vul­garis subsp. rubra (Sibth. et Sm.) Hayek, 1. c.; P. acaulis var. rosea Boiss., Fl. Orient. 4 ,(1789) 74; Стоян. Стеф., op. с.,нзд. 1, II (1925) 861; P. acaulis f. rosea (Boiss.) Stoj. Stef. et Kitan., op. c. изд. 4. II (1967) 826. Цветовете розови до розововиолетови. Черноморско крайбрежие (Северно -  в гората Балтата; Южно - горите при устието на р. Ропотамо), Източна Стара планина и Странджа.


Период на цъфтеж: Цъфти: II—IV; плодоноси: IV—VI.


         Разпространение в България: По равнините и ниските планини, на умерено влажна и богата почва. Разпространено от морското равнище докъм 900 м надморска  височина. (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Югозападна (на изток до Крим), Южна и Централна (до Източна Дания и Северна Украйна) Европа и Кавказ.


Защитен статус: 
Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие, Приложение № 3, към член 38; Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том VIII, БАН, София, (1982)

1. 2.

Primula vulgaris_1. Primula vulgaris_2.


 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.