BGFlora.eu

 

Saxifraga luteoviridis Schott et Kotschy

Saxifraga luteoviridis Schott et Kotschy, Bot. Zeit. IX (1851) 65; D. A. Webb, Fl. Eur. 1(1964)379; S. corymbosa auct. Boiss., Diagn. PI. Or. ser. 1, 111(1843)17; Fl. Or. 11(1872)802; Стоян. Стеф., Фл. Бълг. изд. 1, 1(1924) 554; Hayek, Prodr. Fl. Penins. Balc. 1(1925)643, поп Luce — Източна каменоломка

Семейство: Saxifragaceae Juss.
Род: Saxifraga L.
Вид: Saxifraga luteoviridis Schott et Kotschy
Българско име: Източна каменоломка


Описание:

Многогодишно. Гъстотуфесто. Стъблата стелещи се, 1,5 - 5 см дълги, с многобройни останки от листа, разклонени. Листата последователни; приосновните събрани в плътна розетка, (4) 10 - 20 мм дълги и 3 - 5 мм широки, лопатовидно ланцетни, в основата постепенно стеснени, по ръба късо ресничести, нагоре целокрайни, приседнали, с ясен хрущялен ръб, по края с един ред точковидни жлези, отделящи калциеви соли, кожести, голи, на зърха притъпени, заострени или късо островърхи, сивозелени, често в основата възпурпурни, инкрустирани с калциеви соли; стъбловите листа 4 - 12 мм дълги и (1) 2 (3) мм широки, многобройни, елиптично ланцетни, приседнали, на върха заострени до късо островърхи, гъсто жлезисто влакнести, само на върха голи, с ясен хрущялен ръб. Цветоносните разклонения изправени, (2) 4 – 13 (15) см високи, прости, зелени, гъсто покрити с дълги, бели, жълти или по-рядко пурпурни жлезести власинки. Съцветията рехави сенниковидни метлици. Цветоносните клонки разперени, гъсто жлезисто влакнести; цветовете 5 – 10 (12). Прицветниците 2 - 3 мм дълги и 1 мм широки, елиптично ланцетни, зелени до пурпурни, от двете страни гъсто жлезисто влакнести. Цветните дръжки (2) 6 – 8 (12) мм дълги, жлезисто влакнести, обикновено по-къси от кутийките. Чашелистчетата сраснали в основата, 2 – З мм дълги и 1,5 - 2 мм широки, източено яйцевидни до триъгълно яйцевидни, заострени или притъпени, от външната страна и по ръба, а от вътрешната на върха, гъсто жлезисто влакнести, при плода изправени. Венчелистчетата 2 – З мм дълги и 1,5 - 2 мм широки, клиновидно обратно яйцевидни, в основата постепенно стеснени в къс нокът, целокрайни, голи, жълтозелени или бледожълти, равни помежду си, едва по-дълги от чашката. Тичинковите дръжки пластинчати, в основата клиновидно разширени; прашниците жълти. Кутийката (5) 6 - 8 мм дълга и (3) 4 – 5 мм широка, яйцевидна; стълбчетата разперени. Семената 0,8 - 0,9 мм дълги, удължено яйцевидни, на върха заострени, равномерно покрити със съвършено фини остри папили, кафявочеони.


Период на цъфтеж: Цъфти VII—VIII, плодоноси VIII—IX.


         Разпространение в България:

По варовити скални места в планинския и високопланинския пояс. Славянка, Пирин, Рила (в. Джендем, в. Мермера, Урдина река, Седемте езера), Западни (Беглика) и Средни (Триград) Родопи, между 1600 и 2900 м надморска височина. Посочва се за Юндола (Стоян. Стеф., 1948) и Бачково (Ст. Георгиев, 1896). (Конспект на висшата флора на България) = conspectus&gs_l= Zlc.


      Общо разпространение: Източна Европа (Западна Украйна, Румъния), Югозападна Азия (Мала Азия).


Защитен статус: 
Видът не е защитен от Законодателство на Република България: Закон за биологичното разнообразие


Лекарствено растение: не е лекарствено растение. http://lex.bg/laws/ldoc/2134916096 


Източник: „Флора на НР България”, том IV, БАН, София, (1970)

 

1. 2.

Saxifraga luteoviridis 1. Saxifraga luteoviridis 2.

 

 E-mail: krnanev@gmail.com                                                                                                                  © K.Nanev   

обратно към НАЧАЛОТО


Авторско право К. Нанев© 2012. Всички права запазени.